НАЙ ВЕЛИКИТЕ БАСКЕТБОЛИСТИ ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА
1. Майкъл Джордан Активни години (1984 - 2003)
   Майкъл Джефри Джордан, роден на 17 февруари 1963 година в Бруклин, Ню Йорк, е американски професионален баскетболист, считан за един от най-великите играчи за всички времена. От 1984 до 2003 (с прекъсвания) е играл в НБА. Известен е с прякора си „Въздушния“ (на английски език „Air Jordan“) заради високия си отскок. Собственик на отбора на Шарлът Хорнетс. Майкъл прави своя дебют в професионалния баскетбол на 26 октомври 1984 г., срещу отбора на Уошингтън Бюлетс.
    Общо в редовен сезон: 15 сезона, 1072 мача, 41 011 минути, 706 победи, 366 загуби, 32 292 точки (30,1 средно на мач), 5633 асистенции (5,3 средно на мач), 6672 борби (6,2 средно на мач), 2514 откраднати топки (2,35 средно на мач), 2783 фаула (2,6 средно на мач)
    Общо в плейофите: 13 сезона, 179 мача, 7474 минути, 119 победи, 60 загуби, 5987 точки (33,4 средно на мач), 1022 асистенции (5,7 средно на мач), 1152 борби (6,4 средно на мач), 376 откраднати топки (2,1 средно на мач), 541 фаула (3 средно на мач);
    Общо в Мача на звездите: 13 мача, 382 минути, 6 победи, 7 загуби, 262 точки (20,2 средно на мач), 54 асистенции (4,2 средно на мач), 61 борби (4,7 средно на мач), 37 откраднати топки (2,8 средно на мач), 32 фаула (2,5 средно на мач).
2. Коби Брайънт Активни години (1996 – 2016)
   Коби Бийн Брайънт е американски баскетболист, играл за Лос Анджелис Лейкърс на позицията гард от 1996 до 2016 г. Загива в катастрофа с хеликоптер заедно с една от дъщерите си и още 7 души на 26 януари 2020 г. Един от малкото играчи, които могат да спорят с „Въздушния“ Майкъл Джордан за титлата най-велик играч в NBA на всички времена. Неговата самоувереност и реализаторски инстинкт извеждат езерняците до 5 титли в NBA. Едва ли има фен на баскетбола, който да може да забрави онзи мач срещу Торонто Раптърс, в който Коби отбелязва колосалните 81 точки. Коби Брайънт е най-комплексният играч в историята на NBA. Просто няма действие, което той не е способен да извърши – той може да изнася топката, може да стреля от дълбочина с невероятна увереност, може да пази най-добрия играч от противниковия отбор и в последната секунда да вкара победния изстрел с невероятно хладнокръвие. „Черната Мамба“, както го наричат, е точно толкова смъртоносен за противниците си, колкото прякорът му подсказва.
Точки 33 643 (25,0 точки на мач), Борби 7,047 (5,2 борби на мач),  Асистенти 6306 (4,7 асистенции на мач)
3. Карийм Абдул – Джабар Активни години (1969 – 1989)
   Карийм Абдул-Джабар роден Фердинанд Люис Алсиндор-младши, е бивш американски баскетболист, роден на 16 април 1947 в Харлем, Ню Йорк. Изиграва 20 сезона в НБА с отборите Милуоки Бъкс (1969-1975) и Лос Анджелис Лейкърс (1975-1989) с номер 33, заема позиция център. Шест пъти най-полезен играч в НБА. През 1996 г. е определен като един от 50-те най-добри играчи в историята на НБА. По време на престоя му в Калифорнийския университет забивката е забранена от правилника на колежанския баскетбол заради него. Избран е под номер 1 в драфта на НБА през 1969 г. Преди да бъде избран в драфта, Харлем Глоубтротърс му предлагат оферта за 1 милион долара да играе за тях, но той отказва. Това е играчът в NBA, който е отбелязъл най-много точки в историята. Първата титла е спечелена през 1971 г. с "Milwaukee Bucks". Втората титла трябваше да изчака до 1980. След това в периода от 1982 г. до 1988 г., "Лейкърс" спечели НБА още четири пъти. 
През 20 сезона в NBA е отбелязъл 38,387 (24.6 точки на мач), асистенции 5,660 (3.6 асистенции на мач), борби 17,440 (11.2 борби на мач).
4. Меджик Джонсън Активни години (1979 – 1996)
   Ървин „Меджик“ Джонсън роден на 14 август 1959 г. в Лансинг, Мичиган, е американски баскетболист. Въпреки високия си ръст (206 cm) играе като плеймейкър, като почти единодушно е смятан от специалистите за най-добрия играч в историята на баскетбола на този пост. Джонсън играе 12 години в Националната баскетболна асоциация (НБА), всичките с екипа на Лос Анджелис Лейкърс, печели златен медал на олимпийските игри в Барселона с Отбора мечта, на който е капитан заедно с Лари Бърд. През 1996 г. е избран сред 50-те най-добри играча в историята на НБА. През 2002 г. е приет и в Залата на славата на баскетбола.
   Едва ли има друг играч, който да е печелил всички тези отличия. Гениалният плеймейкър на Лос Анджелис Лейкърс е играчът, който въведе модата на атрактивните подавания. През 80-те години той е бил единственият баскетболист, който е бил в състояние да се противопостави на легендата на Бостън Селтикс, Лари Бърд. Ако не е споделял своята ера с Лари Бърд, със сигурност Меджик Джонсън е щял да доминира през 80-те.
   Меджик е принуден да прекрати преждевременно баскетболната си кариера през 1991 г., когато шокиращо обявява, че е носител на вируса на СПИН. През 1996 г. Меджик Джонсън се връща в НБА, за да изиграе последните 32 мача за сезона. Той помага на Езерняците да се класират за плейофите, но там са отстранени още в първия кръг от шампиона Хюстън Рокетс.
Точки 17 707 (19,5 точки на мач), Борби 6559 (7,2 борби на мач) Асистенции 10 141 (11,2 асистенции на мач).
5. Бил Ръсел Активни години (1956 – 1969)
   Уилям Фелтън Ръсел (роден на 12 февруари 1934 г.) е американски професионален баскетболист, който играе като център за Бостън Селтикс от Националната баскетболна асоциация (NBA) от 1956 до 1969 г. Петкратен най-полезен играч в НБА и 12 по време на All Star, той беше в центъра на династията на Селтикс, която спечели единадесет шампионски титли в НБА през 13-годишната му кариера. Ръсел и Анри Ричард от Националната хокейна лига са изравнени за рекорда за най-много първенства, спечелени от спортист в северноамериканска спортна лига. Ръсел води Сан Франциско Донс до два поредни шампионата на NCAA през 1955 и 1956 г. и той е капитан на спечелилия златен медал национален отбор на САЩ по баскетбол на Летните олимпийски игри през 1956 г.
    Въпреки че Ръсел никога не е постигал средно повече от 19,0 точки на мач през който и да е сезон, мнозина го смятат за един от най-великите баскетболисти на всички времена с доминиращата му игра в защита. Той е висок 6 фута 10 инча (2,08 м). Ръсел беше също толкова забележителен със своите способности за отскок. Той ръководи НБА по борби четири пъти, има дузина последователни сезона от 1000 или повече борби и остава втори за всички времена както по общ брой борби, така и по борби на мач. Той е един от само двама играчи в НБА (другият е виден съперник Уилт Чембърлейн), които са грабнали повече от 50 борби
Точки 14 522 (15,1 точки на мач), Борби 21 620 (22,5 борби на мач) и 4100 асистенции (4,3 асистенции на мач)
6. Лари Бърд Активни години (1979 – 1992)
    Лари Бърд, роден на 7 декември 1956 г. е американски баскетболист, смятан за един от най-добрите играчи за всички времена и може би най-добрият стрелец в последните минути на решителен мач. Бърд играе 13 сезона в НБА в отбора на Бостън Селтикс с легендарния номер 33. Висок 206 см, той играе предимно на поста леко крило, като заедно със съотборниците си Кевин Макхейл (тежко крило) и Робърт Периш (център) донасят последните 3 шампионски титли на Бостън до този момент в лигата, като тримата си спечелват и прякора „Светата троица на баскетбола“. През 1996 г. Бърд е избран сред в 50-те най-добри играча в историята на НБА, а през 1998 г. е приет и в Залата на славата на баскетбола. Вече споменахме ерата на Лари Бърд и Меджик Джонсън. Легендата на Бостън прекарва цялата си професионална кариера в отбора на Келтите. Донася им 3 титли на NBA, 3 награди за най-полезен играч и 12 пъти взема участие в Мачът на звездите. За него казват, че той може да открие начин да те победи без дори да стреля към коша.
   През лятото на 1992 г. Бърд се присъединява към Меджик Джонсън, Майкъл Джордан и други звезди от НБА, за да играе за баскетболния отбор на Съединените щати на Олимпийските игри през същата година в Барселона, Испания. Това беше първият път в олимпийската история на Съединените щати, когато страната изпрати играчи от НБА да се състезават. "Dream Team" спечели златен медал по баскетбол при мъжете. Баскетболната зала на славата на Мемориала на Нейсмит нарече отбора „най-голямата колекция от баскетболни таланти на планетата“.
    3 пъти шампион на НБА (1981, 1984, 1986)
    2 пъти MVP на финалите на НБА (1984, 1986)
    3 пъти Най-полезен играч в НБА (1984–1986)
    12 пъти участва в мача на звездите NBA (1980–1988, 1990–1992)
    MVP от Мача на звездите на НБА (1982)
    Новак на годината в НБА (1980)
    3 пъти шампион на НБА състезанието за три точки (1986–1988)
    Спортист на годината на AP (1986)
    50-те най-велики играчи в историята на НБА
Точки 21 791 (24,3 точки на мач), Борби 8974 (10.0 борби на мач), Асистенти 5695 (6,3 асистенции на мач).
7. Уилт Чембърлейн Активни години (1959 – 1973)
    Уилтън Норман „Уилт“ Чембърлейн (21 август 1936 – 12 октомври 1999), с прякори „Уилт Стоманената пръчка“ и „Голямата мечка“ е американски баскетболист, играл в НБА за отборите на Голдън Стейт Уориърс, Филаделфия 76 и Лос Анджелис Лейкърс, както и в Харлем Глоубтротърс. Висок 216 см, Чембърлейн е играл на позицията център и е сред най-доминиращите баскетболисти в историята на играта, станал причина за няколко изменения в правилата на баскетбола.
   Чембърлейн държи най-много индивидуални рекорди в НБА, повечето от които са в категориите по отбелязани точки, овладени борби, изиграни минути и др. Той е поставил и може би най-харизматичният рекорд в историята на лигата – 100 точки в един мач (на 2 март 1962 г. за победата на Филаделфия 76 над Ню Йорк Никс със 169:147). Чембърлейн също така държи рекорда за най-висока средна резултатност в един сезон в НБА (над 50 точки средно на мач през сезона 1962 – 62).
   По време на кариерата си в НБА Чембърлейн често остава в сянката на звездата на Бостън Селтикс Бил Ръсъл. Въпреки това той успява да спечели 2 шампионски титли (1967 и 1972) от общо 6 финала, 4 пъти е избран за „Най-полезен играч на редовния сезон“ (МVР) и веднъж във финалите, 10 пъти попада в първия или втория отбор на лигата, има 13 участия в Мача на звездите, 7 пъти е най-резултатен през редовния сезон, 11 пъти е първи по овладени топки под кошовете, и дори през един сезон е № 1 по асистенции в лигата. В края на кариерата си в НБА той има 31 419 точки. Това постижение остава ненадминато дълги години, преди да бъде подобрено от Карим Абдул-Джабар. През 1978 г. е избран в Залата на славата на баскетбола, а през 1996 г. сред 50-те най-велики играчи в историята на НБА.
   Извън баскетболното игрище Чембърлейн е успешен бизнесмен, автор е на няколко книги, появява се във филма „Конан Разрушителят“ (1984), където партнира на Арнолд Шварценегер. До края на живота си остава ерген, но се прочува с твърдението си, че е правил секс с над 20 000 жени.
  Точки 31 419 (30,1 средно точки на мач), Борби 23 924 (22,9 средно борби на мач), Асистенти 4643 (4,4 асистенции на мач).
8. Шакил О`Нийл Активни години (1992 – 2011)
   Шакил Рашон О'Нийл, понякога наричан и просто Шак, е професионален американски баскетболист. До последно играе като център в Бостън Селтикс, но на 2 юни 2011 обявява, че се оттегля от професионалния баскетбол и след края на сезон 2010 – 2011 прекратява кариерата си. Шакил О'Нийл е известен със своята забележителна физика. Висок е 2.16 m. Известен е с няколко прякора, като Големия Дизел (Дизела), Големия Татко, Големия Аристотел, Супермен, и последния след дипломирането му като магистър по Бизнес администрация – Доктор Шак.
   В периода 1992 – 96 е играч на „Орландо Меджик“. Между 1996 – 2004 играе за „Лос Анджелис Лейкърс“, от 2004 до 2007 – за Маями Хийт, 2008 за Финикс Сънс и в Кавалиърс през 2009. Шакил О'Нийл е двукратен олимпийски шампион (1996, 2000), световен шампион 1994 г., 4-кратен шампион на НБА (2000, 2001, 2002, 2006). През 1996 г. е включен в списъка на 50-те най-добри играчи в историята на НБА, като става най-младия участник в този списък и единственият, който към този момент не е приключил кариерата си. Признат е за най-ценния играч на НБА за 2000 г. Взел е участие 15 пъти в Мача на звездите от, които 13 поредни (1993 – 2006).
   Има 6 деца: 2-ма сина и 3 дъщери от Шони Нелсън и едно момиче от своята бивша приятелка Арнет Ярдбърг.
Кариерата му в националния отбор започва в Световното първенство на ФИБА през 1994 г., в което е обявен за MVP на турнира. Докато той изведе Dream Team II до златния медал с рекорд 8-0, О'Нийл отбеляза средно 18 точки и 8,5 борби и записа два дабъл-дабъла. В четири мача той отбеляза повече от 20 точки.
   Той беше един от двамата играчи (другият беше Реджи Милър) от списъка от 1994 г., който също беше включен в Dream Team III. Поради повече звездна сила, той се завъртя с Хаким Оладжувон и Дейвид Робинсън и започна 3 мача. Той отбеляза средно 9,3 точки и 5,3 борби с общо 8 блокади. Отново перфектният рекорд 8-0 му донесе друг златен медал на Олимпийските игри през 1996 г. в Атланта.
Точки 28,596 (23.7 средно точки на мач), Борби 13,099 (10,9 средно борби на мач), Асистенти 2,732 (2.3 асистенции на мач).
9. Оскар Палмър Робъртсън Активни години (1960 – 1974)
     Оскар Палмър Робъртсън, роден на 24 ноември 1938 г. в Шарлът, щата Тенеси, плеймейкър. Той е сред най-универсалните играчи в историята на играта и единственият в историята на НБА, постигнал трипъл-дабъл за цял сезон. Известен още с прякора си „Големия О“, той може да бъде сравняван единствено с друга легенда на баскетбола – Меджик Джонсън.
     За 14 сезона в НБА Робъртсън печели една шампионска титла (1971), веднъж е избран за Най-полезен играч (1964), 9 пъти попада в идеалния отбор на лигата (1961 – 69) и 2 пъти във втория (1970 – 71), през 1961 г. е избран за най-добър новобранец в НБА, има 12 участия в Мача на звездите (1961 – 72) и 3 пъти е избиран за МVР в тези срещи (1961, 1964 и 1969). Олимпийски шампион през 1960 г. с отбора на САЩ.
     През 1980 г. е избран в Залата на славата на баскетбола, а през 1996 г. сред 50-те най-добри баскетболисти в историята на НБА. През 1998 г. съюза на американските баскетболни журналисти кръщава наградата си давана на най-добрия баскетболист сред студентите на негово име.
     Робъртсън е основна фигура и в Делото Оскар Робъртсън, който той завежда през 1970 г. срещу НБА. Делото приключва със споразумение между страните през 1976 г. и води до редица важни промени в правилата на лигата, като основното е появата на т. нар. „свободни агенти“, което позволява на играчите след изтичането им на договора да преминат в друг отбор по свой избор (до този момент всеки баскетболист е бил обвързан „до живот“ с отбора, който го е избрал в драфта и единствената възможна промяна е била само чрез замяна за играчи от друг отбор).
    След колежа Робъртсън и Джери Уест са капитани на баскетболния отбор на САЩ през 1960 г. на Летните олимпийски игри през 1960 г. спечели златния медал. Той беше водещият голмайстор на отбора,тъй като отборът на САЩ спечели своите девет мача с разлика от 42,4 точки. Десет от дванадесетте колежански играчи в американския отбор по-късно играха в НБА, включително Робъртсън, както и бъдещите членове на Залата на славата на баскетбола Уест, Джери Лукас и Уолт Белами.
   Точки 26 710 (25,7 точки на мач), Борби 7804 (7,5 борби на мач), Асистенции 9 887 (9,5 асистенции на мач).
10. Тим Дънкан Активни години (1997 – 2016)

Тим Дънкан - известен американски баскетболист, който е роден в американските Вирджински острови. 5 пъти печели шампионата на НБА в отбора, "Сан Антонио Спърс". Олимпийски бронзов медалист. Има уникален рекорд. Той е единственият играч в историята на Националната баскетболна лига, която в продължение на 13 последователни сезона, включени в екипа отбор на НБА и защита на НБА звезда. Тем Дънкан е шампион в НБА (1999, 2003, 2005, 2007, 2014) с отбора на Сан Антонио Спърс. Избран е за MVP на сезона в НБА (2002, 2003). MVP на финалите в НБА (1999, 2003, 2005). 15 пъти участва в мача на звездите в НБА (1998, 2000 – 2011, 2013, 2015). 9 пъти се включва в първия Отбора на всички звезди в НБА (1998 – 2005, 2007) 3 пъти в идеалния втори отбор в НБА (2006, 2008 – 2009), 2 пъти в идеалния втори отбор в НБА (2010, 2015), 8 пъти в първия Най-добрият отбор на всички защитници в НБА (1999 – 2003, 2005, 2007 – 2008), 6 пъти в идеалния втори отбор на най-добрите защитници в НБА (1998, 2004, 2006, 2009 – 2010, 2013)
MVP в мача на звездите в НБА (2000). Отбелязани точки общо в кариерата: 26 496 (средно 19,0)
С националния отбор на САЩ
бронзов медал – Атина 2004|баскетбол
бронзов медал – Санкт-Петербург 1994|баскетбол
златен медал – Сан-Хуан 1999
златен медал – Сан-Хуан 2003
златен медал – Фукуока 1995|баскетбол