ТОП 10 ВЕЛОСЕПИДИСТИ

Барон Едуард Луи Жозеф Меркс, е белгийски професионален колоездач, считан от мнозина за най-успешния колоездач в историята на спорта. Победите му включват ненадминати 11 победи на Гранд тур (пет пъти Обиколка на Франция, пет пъти Обиколка на Италия и веднъж Обиколка на Испания), три Световни първенства по шосейно колоездене, часов рекорд, всички еднодневни класики освен Париж-Тур и многобройни победи на писта.

Меркс е роден в Тийлт-Винге, но израства в Синт Питерс - Волюве. Практикува няколко спорта, но открива в колоезденето истинската си страст. Получава първия си велосипед на 3 или 4 години и участва в първото си състезание през 1961 г.

След като печели 80 състезания като аматьор, той става професионалист на 29 април 1965 г., когато подписва със Solo–Superia. Първата му голяма победа е на Милано-Санремо, година по-късно, след като е преминал към Peugeot–BP–Michelin. След сезона през 1967 г., Меркс се мести във Faema и печели Обиколката на Италия, първата му победа на Гранд тур. Четири пъти между 1970 и 1974 г. Меркс печели два пъти Гранд тур. Последния път успява да спечели и Световното първенство по шосейно колоездене, като така става първият колоездач, спечелил Тройната корона на колоезденето. Меркс чупи часовия рекорд през октомври 1972 г., като удължава рекорда с почти 800 метра.

Получава прякора си „Канибала“, след като негов съотборник казва на дъщеря си как Меркс не дава на никой да спечели, а дъщеря му го нарича канибал. Меркс постига 525 победи през 18-годишната си кариера. Той е един от тримата колоездачи, печелили всичките пет „Паметника“ (Милано-Санремо, Обиколка на Фландрия, Париж-Рубе, Лиеж-Бастон-Лиеж и Обиколка на Ломбардия). Другите двама са белгийците Роже Де Вламинк и Рик Ван Лой. Меркс е успешен както на шосето, така и на пистата. Въпреки това, той е замесен в три допинг инцидента през кариерата си.

След пенсионирането му от спорта на 18 май 1978 г., той остава деен сред колоездачните среди. Основава своя собствена колоездачна верига, Edyy Merckx Cycles през 1980 г. и велосипедите му се използват от няколко професионални отбора през 1980-те и 1990-те години. Меркс е треньор на белгийския национален отбор по колоездене в продължение на 10 години. През 2001 г. играе ключова роля в основаването на Обиколката на Катар. Той е съ-собственик на събитието, както и на Обиколката на Оман.

Бернар Ино е френски професионален колоездач, който печели Обиколката на Франция пет пъти.

Той е един от шестимата велосипедисти, печелили трите Гранд тура, и един от двамата, печелили ги повече от веднъж (другият бидейки Алберто Контадор). Той печели Тур дьо Франс през 1978, 1979, 1981, 1982 и 1985 г. Завършва втори през 1984 и 1986 г. и печели общо 28 етапа, от които 13 са индвидуално бягане по часовник. Той е един от четиримата, печелили петкратно Обиколката на Франция, заедно с Жал Анкетил, Еди Меркс и Мигел Индураин. Сред тях, Ино е единственият, който завършва първи или втори във всеки Тур. Той остава последният французин, спечелил Тур дьо Франс.

Ино е често наричан Язовеца (на френски: Le Blaireau), макар че, според Ино, този прякор няма връзка с животното, а е просто начин на местните колоездачи да кажат „колега“ или „приятел“.

В продължилата 12 години негова активна кариера, той записва цели 200 победи. В актива му са 3 победи на Джирото и 2 на Вуелтата. Светът на колоезденето ще го запомни с това, че завърши надпреварата Лиеж-Бастон-Лиеж Класик с 10 минути преднина пред втория, което е уникално.

Ино започва да се занимава с професионално колоездене през 1974 г. През 1976 г. Ино отбелязва ранна победа на Париж-Камембер.

Ино не влиза в състезанието през 1977 г. Въпреки това, той демонстрира таланта си на Критериум дю Дофине, където побеждава много фаворити за Тур дьо Франс, включително крайния победител Бернар Тевене. Забележителен е един от планинските етапи на Критериум дю Дофине тази година. Тогава Ино носи жълтата фланелка като лидер на генералната класификация и е отпред след атака при изкачване и се е насочил към победа. Обаче, пада в речна долина с височина 5 – 6 m при слизането от планината, изоставя велосипеда си на мястото на произшествието, изкачва се на шосето, качва се на нов велосипед, без да показва ни най-малко колебание след катастрофата, която е могла да го убие, и кара до победа близо до Гренобъл. За да се подготви за Обиколката на Франция през 1978 г., Ино кара на първия си Гранд тур, Обиколката на Испания. Той го спечелва и се чувства готов за първия си Тур дьо Франс. Преди Обиколката, той печели националното първенство, което му позволява да носи трикольора. Турът бързо става на битка с Йоп Зутемелк, като Ино взема жълтата фланелка след последното бягане по часовник. Той е приветстван като новия велик френски колоездач и печели Тура отново през 1979 г. В Тур дьо Франз през 1984 г. Финьон печели, като Ино завършва втори с разлика от над 10 минути.

Анджело Фаусто Копи е италиански професионален колоездач, доминиращ международната колоездачна сцена през годините около Втората световна война. Успехът му спечелва прозвището Ил Кампионисимо „Шампион на шампионите“. Той е многоетапник, който изпъква на изкачванията и часовниците, но също и на спринта. Печели Обиколката на Италия общо пети пъти (1940, 1947, 1949, 1952, 1953), Обиколката на Франция два пъти (1949, 1952) и Световното първенство по шосейно колоездене през 1953г. Поставя часов рекорд през 1942 г., изминавайки 45,798 km.

Първият голям успех на Фаусто Копи настъпва през 1940 г., когато той успява да спечели Обиколката на Италия на едва 20 години. През 1942 г. поставя световен часов рекорд – 45,798 km на колодрум в Милано, който се задържа в продължение на 14 години, преди да бъде счупен през 1956 г. от Жак Анкетил. Скоро, обаче, кариерата на Копи е прекъсната от Втората световна война. През 1946 г. той се завръща към колоезденето и постига забележителен успех, който е съизмерим само с този на Еди Меркс.

През 1949 и 1952 г. Копи печели както Обиколката на Италия, така и Обиколката на Франция в един и същ сезон. Той е първият колоездач, постигнал това. Печели Обиколката на Италия общо пет пъти – рекорд, който споделя само с Еди Меркс и Алфредо Бинда. По време на Джирото през 1949 г. той прави 11 минути разлика с Джино Бартали между Кунео и Пинероло. Същата година печели и Тур дьо Франс с разлика от почти 30 минути пред всички, с изключение на Бартали.

Копи печели Обиколката на Ломбардия рекордните пет пъти (1946, 1947, 1948, 1949, 1954) и класиката Милано-Санремо три пъти (1946, 1948, 1949). На Милано-Санремо през 1946 г. атакува заедно с още деветима на 5 километра преди края на 292-километровото състезание. Той ги изпреварва на изкачването Туркино и спечелва състезанието с 14 минути преднина.[5] Освен това, той печели класиките Париж-Рубе и Флеш Валон през 1950 г. През 1953 г. става световен шампион по шосейно колоездене, спечелвайки първенството в Лугано. През 1952 г. Копи спечелва изкачването при Алп д'Юез, което е включено за пръв път тази година.

В хода на кариерата си Копи често взима наркотици (амфетамини), за да се представя по-добре на състезанията си. По това време те все още не са забранени.

Жак Анкетил е френски професионален колоездач и първият спечелил Обиколката на Франция пет пъти. Преди Тур дьо Франс през 1961 г. той заявява, че един ден ще облече жълтата фланелка и ще я носи през целия Тур – тежка задача срещу двама от предишните победители, Шарли Гол и Федерико Баамонтес, но той я изпълнява. Неговите победи в многоетапни състезания като Тур дьо Франс са постигнати благодарение на изключителна способност за самостоятелно каране по часовник, което му докарва и прякора Господин Хроно.

През 1957 г. Анкетил се състезава и печели първата си Обиколка на Франция (Тур дьо Франс). Той завършва с почти 15 минути преднина, след като печели 4 индивидуални етапа + отборния етап.

През 1960 г. страни от Обиколката на Франция, но се завръща през 1961 г. и печели състезанието до 1964 г. Той спечелва в Тур дьо Франс през 1962 г. със скорост, останала неподобрена едва до Тур дьо Франс през 1981 г. Той е първият колоездач, спечелил състезанието четири поредни пъти, чупейки трикратните рекорди на Филип Тис и Луизон Бобе. Той става и първия, спечелил го пет пъти общо, подвиг по-късно повторен от Еди Меркс, Бернар Ино и Мигел Индураин.

На Тур дьо Франс през 1963 г. Анкетил симулира техническа неизправност на върха на планината, така че неговия отборен директор да му даде велосипед, който е по-подходящ за спускането. Планът проработва, Анкетил изпреварва Баамонтес при спускането и спечелва етапа, поемайки лидерството в генералното класиране.

Последната му победа в Тура (през 1964 г.) е и най-известната му, включваща дуел лакът до лакът с фаворита на публиката Ремон Пулидор на пътя към планината Пюи дьо Дом на 12 юли. Страдащ от стомашно разстройство след деня за почивка, Анкетил получава лечение от отборния си директор под формата на глътка шампанско – история, за която жената на Анкетил твърди, че е невярна.

Анкетил печели всичките три Гранд тура и става първият колоездач, който постига това. Печели два пъти Обиколката на Италия (1960, 1964) и веднъж Обиколката на Испания (1963). Печели и Предизвикателството Перно четири пъти (1961, 1963, 1965, 1966) – рекорд, подобрен само от Еди Меркс.

Анкетил заема откровена и противоречива позиция по използването на вещества, подобряващи представянето. Той никога не е крил, че приема такива и в дебат с министър по френската телевизия казва, че само глупак може да се представи, че е възможно да се измине Бордо-Париж само на вода.

На 18 ноември 1987 г. Жак Анкетил умира от рак на стомаха в съня си в болница в Руан. Анкетил е погребан близо до църквата в село Кенкампоа, северно от Руан.

Мигел Индураин Ларая е испански професионален колоездач, който печели Обиколката на Франция пет пъти. Индураин печели Обиколката на Франция пет поредни пъти от 1991 до 1995 г., ставайки четвъртият и последният колоездач, постигнал тази бройка. Печели Обиколката на Италия два поредни пъти. Носи жълтата фланелка на водача на Тур дьо Франс общо 60 дни. След отнемането на седемте победи на Ланс Армстронг, Индураин държи рекорда за най-много поредни победи в Тур дьо Франс и споделя рекордната бройка с Жак Анкетил, Бернар Ино и Еди Меркс.

Той е най-младият колоездач, печелил испанското аматьорско първенство по шосейно колоездене, когато е на 18 години. На 20 години става най-младият колоездач, станал водач в Обиколката на Испания.

През 1984 г. участва на Олимпийските игри в Лос Анджелис и след това става професионалист на 4 септември за Reynolds (днес Movistar Team). Печели първото си професионално състезание след седмица, бягане по часовник – Тур дьо л'Авенир. През 1985 г. участва в Обиколката на Испания и завършва втори в началния етап, след Берт Оостербош. Оостербош губи време във втория етап и Индураин става лидер и най-младият колоездач, постигнал това. По-късно през същата година участва в Обиколката на Франция, както прави и през следващите 11 години, но отпада в четвъртия етап.

През 1986 г. Индураин се състезава отново в Тур дьо Франс, но този път отпада в 12-ия етап. Започва Вуелтата на Испания с бронхит от Обиколката на Белгия. Участва в Тур дьо Франс като съотборник на победителя Педро Делгадо. През 1989 г. той се откъсва по време на деветия етап на Тур дьо Франс, след което печели етапа и става лидер на планинското класиране, носейки фланелката на червени точки през следващия етап, за пръв и последен път в кариерата си.

Той печели само два етапа от Тура, които не са индивидуални бягания по часовник (през 1989 и 1990 г.). По време на петте си последователни победи в Тур дьо Франс, той така и не печели етап, който не е бягане по часовник. Тези умения в дисциплината перфектно пасват на обиколките с множество бягания по часовник по това време, като повечето включва между 150 и 200 km бягане по часовник срещу 50 – 80 km в наше време.

През 1996 г. печели отново Критериум дю Дофине. След това се прицелва за шеста победа в Тур дьо Франс, но губи още от самото начало. Завършва на седмо място в пролога. След бронхит в студена и влажна първа седмица, той губи време през седмия етап. Изостава от групата и губи три минути за три километра. Съдиите на състезанието го наказват с 20 секунди за това, че приема напитка в последния километър. Той заявява, че 20-те секунди са нищо, в сравнение с минутата, която би загубил, ако не бе приел бутилката. По-късно заявява, че ще спре да се състезава. Индураин завършва на 11-о място.

Спечелва индивидуалното бягане по часовник на Олимпийските игри в Атланта през 1996 г.

Ланс Армстронг е бивш американски професионален шосеен колоездач, автор на един от най-големите допинг скандали в историята на спорта. В продължение на години успява да заобиколи антидопинговите контроли и печели под въздействието на наркотици и с незаконно преливане на допълнителна кръв ( както се доказва през октомври 2012 г.), седем пъти поред победител в най-престижното колоездачно състезание в света, Обиколката на Франция – от 1999 до 2005 г. с отбора на US Postal и веднъж с отбора на Discovery Channel през 2005 г. С тези победи той подобрява предишните рекорди от пет победи на Мигел Индурайн, Бернар Ино, Еди Меркс и Жак Анкетил.

През октомври 1996 г., 25-годишният Армстронг е диагностициран с рак на тестисите с разсейки в мозъка и бели дробове. Подлага се на лечение чрез мозъчна и тестикулярна хирургия, както и разширена химиотерапия, последният сеанс от която е през декември месец на същата година.

Вдъхновен от успешното си възстановяване, през 1997 г. Армстронг основава заедно с Nike „Фондация Ланс Армстронг – Милосърдие“. Символът на фондацията, жълтата гривна „Livestrong“, пусната за първи път през 2004 г., бележи огромни успехи, като събира повече от 50 милиона долара за борба с рака.

Армстронг обявява края на състезателна си кариера на 24 юли 2005 г. с участието си в Обиколката на Франция, но през 2009 г. се завръща в активния спорт с отбора на „Астана“. През 2009 г. заема трето място в Обиколката на Франция, отново, както става ясно впоследствие, под въздействието на наркотици. Година по-късно Ланс сформира отбора RadioShack, с който се състезава на „Tour De France“ 2010. На 16 февруари 2011 г. Ланс Армстронг окончателно слага край на активната си състезателна дейност.

През октомври 2012 г., в резултат на изчерпателен и неопровержим доклад на Антидопинговата агенция на САЩ, изготвен въз основа на заклети показания на 26 лица, 11 от които преки съотборници на Армстронг, Международния колоездачен съюз се вижда принуден на 22 октомври да одобри без възражения решението на ААСАЩ за лишаването на Армстронг от резултатите от всички състезания след 1 август 1998 г., включително всички спечелени от него титли, в което число влизат и седемте му титли от Тур дьо Франс. Причините, посочени в доклада, са главно организирането на мрежа за разпространение и употреба на допинг; натиск, упражнен от него върху съотборниците да употребяват допинг и преследването на всекиго, който нарушава закона на мълчанието в отбора (омерта) – все тежки нарушения на действащите правилници за борба с допинга в спорта.

Случаят Армстронг повдига остра полемика за състоянието на спорта в наши дни, за силното му меркантилизиране, вследствие на което избуява допинговата култура.

Марио Чиполини роден на 22 март 1967 г. италиански професионален колоездач, най-известен със своите спринтьорски способности, дълголетието на своето господство (първата му професионална победа е през 1988 г., последната през 2005 г .; 170 професионални победи, 192 включително етапа) и цветната му личност. Прякорите му включват Il Re Leone (Цар Лъв) и супер Марио. Той е считан за най-добрия спринтьор от своето поколение.

Акцентите му в кариерата включват Световното първенство колоездена на шосе и Милан – Сан Ремо през 2002 г., както и 42 етапа в Джиро д’Италия. 42-ата победа на Чиполини на Жиро през 2003 г. - последната му победа в тази надпревара - счупи рекорда на Алфредо Бинда, който стоеше от 1933 г. Той също така спечели 12 етапа в Тур дьо Франс и три етапа във Vuelta a Espana. В Тур дьо Франс през 1999 г. той води пелотона на най-бързия етап в историята на Турнето, средно над 50 км / ч за 194,5 км. В същото турне той спечели 4 поредни етапа, поставяйки рекорд след Втората световна война за последователни победи в етапа. Той също така е печели в Белгия, печелейки Гент-Вевелгем през 1992, 1993 и 2002. На върха на кариерата си скоростта на Чиполини беше ненадмината и той е приписван на първия ездач със спринт влак. Влакът поддържаше темпото високо в затварящите километри, за да разубеди съперниците да атакуват и да гарантира, че на последните 200-300 метра Чиполини е единственият колоездач, който е в състояние да поддържа скоростта. Това промени начина, по който отборите се приближиха до масовите спринтове и отгледаха ново поколение спринтьори, като колегата италианец Алесандро Петаки. В началото на 2002 г. Чиполини спечели Милан – Сан Ремо с новия си отбор Аква-Сапоне, а по-късно и Гент – Вевелгем. Неразположението с организаторите на Тур дьо Франс обаче го накара да обяви пенсионирането си. Италианският национален треньор Франко Балерини го убеди да се върне в състезанието и изгради италианския национален отбор около Чиполини за Световното първенство на шосе през 2002 г. в UCI.Чиполини спечели дънковата фланелка в спринт в Золдер, Белгия. В Giro d'Italia през 2003 г. Cipollini се фокусира върху рекордните 41 победи на Alfro Binda на 41 етап, докато е в фланелката на световния шампион. Опитът му беше почти дерайлиран от Алесандро Петаки от отбора на Фаса Бортоло. След много неуспешни опити, той най-накрая счупи рекорда, въпреки че трябваше да се откаже от следващия етап поради наранявания при катастрофа на напоен с дъжд финал. Той каза, че катастрофата е сложила край на кариерата му. Екипът му, Домина Ваканце-Елитрон, беше оставен извън Тур дьо Франс същата година. Когато се оттегли от жирото през 2004 г. поради нова катастрофа, това беше единственият път, когато той влезе в жирото, без да спечели нито един етап. През 2008 г. той се върна към състезателното колоездене с екипа на Rock Racing на обиколката на Калифорния.

Джино Бартали е най-известният италиански колоездач до Втората световна война, след като спечелва Обиколката на Италия два пъти (1936, 1937) и Обиколката на Франция веднъж (1938). След войната продължава да жъне победи, спечелвайки всяко от тези състезания по още веднъж. През септември 2013 г. е обявен за Праведник на света от Яд Вашем за спасяването на италиански евреи през Втората световна война.

Бартали печели етап на Обиколката на Италия през 1935 г. и бързо се превръща в „крал на катеренето“ на състезанието. През 1936 г. печели Обиколката на Ломбардия, макар сезонът му да е опечален от смъртта на брат му, Джулио, който също е колоездач, по време на състезание. Бартали за малко не се отказва от колоезденето.

Въпреки това той се завръща и печели Джирото и през следващата година. По това време чуждестранните медии не обръщат особено внимание на Бартали, считайки го за обикновен италиански колоездач, който не може да се състезава добре извън родната си страна. Искайки да ги убеди в обратното, Бартали се записва в Обиколката на Франция през 1937 г. Започва зле, губейки с над 8 минути към третия етап, но успява да навакса времето и в крайна сметка да отбележи преднина от 1 мин. 14 сек. пред останалите, грабвайки жълтата фланелка. Състезанието за него приключва скоро, когато съотборникът му Жул Роси се подхлъзва на дървен мост. Бартали се блъска в парапета на моста и пада в реката под него. Макар и със затруднено дишане, Бартали довършва етапа си, вече изоставайки с 10 минути, преди да се оттегли от състезанието.

След края на войната, през 1946 г. Обиколката на Италия е възстановена и Бартали се завръща, за да я спечели отново. Покрай нея спечелва и класики, като Милано-Санремо, Обиколката на Ломбардия и Шампионата на Цюрих. Може би най-известната му победа е тази на Обиколката на Франция през 1948 г., когато печели състезанието на фона на тежка политическа криза в Италия. Много от колоездачите, които е познавал преди войната, вече са мъртви, а на тяхно място са дошли много нови състезатели, които тепърва трябва да изучава.

На Обиколката на Франция през 1950 г. Бартали влиза в ожесточена надпревара с французина Жан Робик. В единия от етапите двамата карат рамо до рамо, когато се удрят един в друг и падат. Бартали твърди, че френските фенове до пътя са били толкова разгневени, че започват да го удрят и заплашват с нож. Бартали се качва обратно на велосипеда си и спечелва етапа, а италианският му съотборник Фиоренцо Мани облича жълтата фланелка. Когато се връщат към хотела обаче, той и двата италиански отбора решават, че е време да се оттеглят и да се върнат у дома. Организаторите на състезанието се опитват да ги разубедят, но Бартали отвръща, че „няма намерение да си рискува живота за луд човек“. Истината за инцидента остава неизяснена – когато французинът Луизон Бобе настига падналите колоездачи, той отбелязва, че никой не е удрял Бартали и че вероятно той е възприел като удари опитите за помощ от страна на публиката.

Алберто Контадор (роден на 6 декември 1982 в Пинто, Мадрид) е испански бивш професионален колоездач, с прозвището „Ел Пистолеро“. Той е победител през 2007 година в Обиколката на Франция с отбора на Discovery Channel. През 2008 печели Обиколката на Италия и Обиколката на Испания, а през 2009 отново печели Обиколката на Франция с отбора на Астана. През 2010 печели за трети път Обиколката на Франция. През 2011 и 2015 печели отново обиколката на Италия. Печели обиколката на Испания през 2012 и 2014. През 2011 г. заради обвинения в допинг са му отнети победите в Обиколката на Франция 2010 и Обиколката на Италия 2011 г. Така официално има 7 спечелени големи обиколки. Това го превръща в най-добрия многоетапник.

След като е замесен в допинг скандал, Контадор е без професионален договор до средата на януари 2007 г., когато подписва с Discovery Channel. След наказанието на Майкъл Расмусен той печели за първи път Обиколката на Франция.

Сезон 2008 - Контадор взима участие в две от големите обиколки – Италия и Испания, които печели с лекота. По този начин се превръща в първия колоездач спечелил трите големи обиколки в рамките на една година (около 15 месеца).

Сезон 2009 - С отбора на Astana, Алберто Контадор печели още в началото на сезона класиката Париж-Ница. По време на Тур дьо Франс е съотборник с Ланс Армстронг, който се завръща в спорта след отказването му преди години. Контадор печели жълтата фланелка в 15 етап. До края на Тура, Алберто увеличава своята преднина. По този начин Контадор печели за втори път Тур дьо Франс и доказва, че е един от големите шампиони на колоезденето.

Сезон 2010 започва обещаващо за Контадор, като печели Париж – Ница, за втори път в своята кариера. Преди започването на Тур дьо Франс 2010, е считан за един от основните претенденти, заедно със състезателя на Саксо банк, Анди Шлек. Тура се развива особено интересно, когато на 15-ия етап Анди Шлек, получава механичен дефект, а Контадор атакува. Тази случка е особено критикувана от състезатели, журналисти и експерти, поради което испанецът проявява жест да се извини. До края никой не успява да го победи и испанският ас става шампион в изданието. През същия сезон, Контадор подписва двугодишен договор със Саксо банк. В края на сезона се появява информация, че Контадор е употребявал забранени вещества по време на Тура.

Сезон 2011 - Контадор започва сезон 2011 с победа в обиколката на Мурсия. Алберто се състезава в обиколката на Италия през 2011. Контадор печели 9-ия етап на вулкана Етна, който се оказва ключов в цялото състезание. Контадор взима розовата фланелка и никой не успява да я свали от раменете му. Той е видимо с класи над всичките си противници. Независимо, че трябва да се яви в Арбитражния съд, взима участие в Тур дьо Франс 2011. Формата му не е толкова добра и въпреки факта, че участва в множество падания, Контадор успява да завърши на 5-о място в крайното класиране.

Сезон 2012 - На 6 февруари са му отнети победите в Тур дьо Франс 2010 и Джиро д Италия 2011, както и още много победи. Забранено му е участието в състезания до 5 август същата година

Сезон 2013 не се развива добре за Алберто Контадор, като единствената победа, която той има за сезона е Обиколката на Сейнт Луис още през януари. Той се разболява по време на Тирено – Адриатико, като това се отразява на целия му сезон. Контадор не може да достигне оптимална форма и завършва Обиколката на Франция на 4-то място. Качва се на почетната стълбичка, заедно със своите съотборници, за да получат наградата за първо място в отборното класиране. В края на сезона руският милиардер Олег Тинков, купува отбора, а Контадор остава звездата на тима.

Сезон 2014 - След не особено силната 2013 година, Контадор започва сезона ударно, като печели множество победи. Започва Тур дьо Франс в много добра спортна форма. Избягва паданията първата седмица, но губи време в петия етап, който е етап по павета. Нещастието за Контадор идва в 10-ия етап, където пада много тежко. След падането кара около 20 километра, но впоследствие се отказва. След състезанието става ясно, че при падането Алберто Контадор е счупил тибия (пищял). Неочаквано за всички, месец и половина след контузията, Контадор е на старта на Обиколката на Испания. Започва състезанието с отборен часовник, където Тинкофф-Саксо финишират на 8-о място, на 19 секунди от отбора на Мовистар, в чиито отбор са едни от главните му противници Алехандро Валверде и Наиро Кинтана. В първия планински етап успява да остане с главните противници и финишира трети зад Крис Фрум и Валверде. Показва подобрение в следващия планински етап, като успява да се откъсне от Фрум и Валверде. Преди часовника е на 3 секунди от червената фланелка, която е на гърба на Кинтана. Финишира 4-ти в часовника и успява да вземе червената фланелка на лидер в състезанието. Върпеки, че в последния етап губи време от другите претенденти, заради мокрото време, той има предостатъчен аванс, за да спечели Вуелтата за трети път. Контадор има три участия във Вуелта д'Испания и през 2014 г. я печели за трети път в кариерата си.

В началото на 2015 г. Контадор взема розовата фланелка в 5-ия етап. На следващия ден обаче, при падане в спринта Контадор изкълчва рамото си. Успява да завърши, но преди награждаването го изкълчва още веднъж. Независимо от това, той продължава и задържа розовата фланелка. В 13-ия етап, един привидно спокоен и равнинен етап, той пада 3,2 километра преди финала и финишира на 42 секунди от Фабио Ару, като губи първото място в генералното класиране. По време на 16-ия етап, Контадор има механичен проблем, като другите отбори се опитват да се възползват от това. Въпреки това испанският шампион настига Ару на Мортироло и му прави още 2 минути. По време на 20-ия етап Контадор губи малко време, но запазва розовата фланелка. Накрая печели състезанието с 1:53 минути пред втория Фабио Ару.

През 2016 г. Алберто Контадор започва сезона нормално с обиколката на Каталуния. В генералното класиране на обиколката заема 2-рото място. Участва в Критериум дю Дофине като печели първия етап и пази жълтата фланелка до петия, когато Крис Фрум му прави атака и печели етапа. Контадор завършва 5-и в генералното класиране на 35 секунди от Крис Фрум. Той печели обиколката на Бургос и започва Вуелтата в прекрасна форма. В първия етап който е отборен часовник остава на 50 секунди от съперниците си в Movistar и Sky. Нещастието идва в 8-ия етап където пада. На следващия ден направи атака на Фрум и Валверде и си връща 20 секунди. В десетия етап губи доста време, както и в единадесетия. В четиринадесетия етап прави атака на Фрум и Кинтана но те го настигнаха и той губеше време. В петнадесетия етап прави брутална атака в началото където е последван от Кинтана и Брамбила. Станава четвърти в генералното класиране на 3 секунди от Чавес и 20 на Фрум. В деветнадесетия етап който е часовник той става трети пред Чавес на минута и 30 секунди. В двадесетия етап Губи време и остава четвърти в генералното класиране.