ТОП 10 ФУТБОЛИСТИ

Едсон Аранчис до Насименто е роден в Треш Корасоинш, щата Минаш Жерайш на 23 октомври 1940 г. Баща му е професионален футболист, но прекратява кариерата си след травма в коляното.

През 1956 г. на 15 години започва кариерата си в младежкия отбор на Сантош, а година по-късно вече играе в основния им отбор. Известен е с прозвището Пеле. Едва 16-годишен става голмайстор на бразилския шампионат и 10 месеца след подписването на първия си професионален договор е включен в националния отбор на Бразилия.

На световното футболно първенство в Швеция през 1958 г. печели за първи път световната купа с отбора на страната си. Вкарва два гола във финалния мач. По това време е 17-годишен и е най-младият футболист, печелил световно първенство. С фланелката на Бразилия печели още две световни първенства-през 1962 и 1970 г.

До 1974 г. Пеле е отбелязал 1087 гола в 1120 изиграни мача за своя отбор Сантош. На 19 ноември 1969 г. на стадион Маракана отбелязва своя гол номер 1000. По този повод в Бразилия е издадена специална пощенска марка, а президентът обявява деня за празник.

Пеле завършва спортната си кариера в Ню Йорк, където от 1974 до 1977 г. играе за местния клуб Ню Йорк Космос. До края на активното си спортуване той успява да отбележи 1281 гола в 1363 изиграни професионални футболни срещи. В 92 участия в бразилския национален отбор Пеле вкарва 77 гола.

Прекратява футболната си кариера с демонстративен мач между Ню Йорк Космос и Сантош на 1 октомври 1977 г. През 1994 г. бразилски президент Фернандо Енрики Кардозо назначава Пеле за министър на спорта.

Диего Армандо Марадона една от най-големите и обичани, но и противоречиви звезди на футбола. Най-добрият футболист на световни първенства, според вестник Таймс (Англия). Вторият сред най-добрите играчи в историята на футбола по версия на списание „Плакар“ (Бразилия) от 1999 г. Второ място сред най-добрите футболисти на XX век според най-реномираните списания – „Франс футбол“. Първият притежател на почетна „Златна топка“ на „Франс футбол“.

През 21-годишната си кариера като футболист играе в шест отбора, сред които Бока Хуниорс (два пъти), Барселона и Наполи. За клубовете участва в 491 мача и отбелязва 210 гола.

Участва на четири световни първенства от 1982 до 1994, като през 1986 година става шампион, а през 1990 – вицешампион. Изиграва 91 мача за Аржентина, в които вкарва 34 гола. От 1986 г. е капитан на националния отбор.

През 1986 г. печели Златната топка за най-добър футболист на световното първенство. В четвъртфиналния мач срещу Англия вкарва два гола, които влизат в историята на футбола. Първият, вкаран с ръка, става известен като „Божията ръка“. Вторият, след грандиозен дрибъл започнал от централната линия на терена, финтирайки четирима английски играчи, е наречен „Гол на века“. В интернет проучване, направено по време на световното първенсто в Южна Корея и Япония през 2002 г. с участието на 341 460 души от 150 страни, с 18062 гласа голът е определен за най-красивия в историята на футбола.

През 1991 г. е отстранен от игра за 15 мача, след като е уличен в употреба на допинг. През 1994 г. по време на Световното първенство в САЩ дава отново положителна допинг проба – този път ефедрин, което е краят на кариерата му за националния отбор.

Вече след прекратяването на активна състезателна дейност на 37-ия му рожден ден, през 1997 г. здравето му се влошава поради заболявания и злоупотреба с кокаин. От 2008 до 2010 г. е старши-треньор на аржентинския национален отбор по футбол.

На 25 ноември 2020 г. Диего Марадона умира на 60 години от инфаркт. В Аржентина е обявен 3 дневен национален траур.

Вкарва гол във финал на Шампионската лига с два различни тима

Роналдо има три попадения във финали на турнира, като го е правил с два отбора - Манчестър Юнайтед и Реал Мадрид.

Печели титлата в три от водещите европейски първенства

CR7 вече вдигна трофеите в Премиър лийг, Ла Лига и Серия “А”.

Вдига значим трофей с националния тим. Кристиано помогна на Португалия да завоюва златото на Евро 2016 и в Лигата на нациите 2020 г.

Вкара по повече от 50 гола в шест поредни сезона

Ненаситният пред гола Роналдо не падна под 50 попадения във всеки сезон между 2010 и 2016 г. - 53 (2010/11), 60 (11/12), 55 (12/13), 51 (13/14), 61 (14-15) и 51 (15/16).

Роналдо може да се похвали с цели седем приза за голмайстор на Европа.

Попада в идеалния тим на УЕФА с различни клубове. Роналдо е бил сред 11-те на сезона на УЕФА и с Юве, и с Реал, и с Манчестър Юн.

Вкарва по над 60 попадения в четири поредни календарни години

Кристиано стори това през 2011, 2012, 2013 и 2014 г.

Той е седемкратен носител на Златната топка и шесткратен носител на Златната обувка – рекорди и за двете най-престижни награди за футболист. С екипа на ФК „Барселона“ Меси е печелил по 3 пъти Световното клубно първенство и Суперкупата на Европа, 4 пъти Шампионската лига, 8 пъти Суперкупата на Испания, 10 пъти Примера Дивисион и 6 пъти Купата на краля. Като национал на Аржентина Меси е златен медалист от Световното първенство за младежи през 2005 г., Олимпийските игри през 2008 г., сребърен медалист от Световното първенство през 2014 г. и носител на Златната топка за най-добър футболист на турнира.

Меси е най-резултатният футболист, играл за Барселона, с 672 гола в официални мачове, най-добрият реализатор в историята на Примера Дивисион с 474 гола и националния отбор по футбол на Аржентина със 71 гола, както и вторият най-добър голмайстор в Шампионската лига със 120 гола. Меси е рекордьор по отбелязани голове за една календарна година – 91 (за клубния и националния отбор), за един сезон – 82 (за клубния и националния отбор) и за един сезон в Ла лига – 50.

Зинедин Зидан, по прякор Зизу, е бивш френски футболист – полузащитник. Известен е със своята техника, отличен пас и удар. Определян е от мнозина за един от най-добрите плеймейкъри в историята на футбола. Зидан е изиграл по пет сезона в Ювентус и Реал Мадрид. През 1998 г. става световен шампион с Франция и печели Златната топка през същата година. Две години по-късно печели и Европейското първенство.

Зидан играе и пет сезона в Реал Мадрид, където печели всички турнири на клубно ниво. Извежда Франция до финала на световното първенство през 2006 г., и получава наградата на ФИФА за най-добър играч на първенството. За националния отбор на Франция изиграва общо 108 мача в, които вкарва 31 гола. За отбора на Кан има изиграни 71 мача с 6 гола за Бордо е изиграл 176 с 39 гола. За Ювентус изиграва 212 мача с 31 гола. За Реал Мадрид има 231 мача и вкарва 49 гола. Общо в кариерата си има 690 мача и 125 гола.

На 14-годишна възраст Зидан е привлечен в школата на „АС Кан“. На 17 години влиза в отбора на мъжете. През 1991 г. вкарва първия си гол в майсторската група. Една година по-късно е привлечен в „Бордо“, където изгрява звездата му. През 1996 г. със силната си игра във френския шампионат и в турнира за Купата на УЕФА, където достига до финала с „Бордо“, Зидан се превръща в трансферна цел на европейските грандове.

През лятото на 1996 г. италианският Ювентус привлича Зидан. Той изкарва няколко много добри сезона в „Ювентус“, като се превръща в една от водещите фигури в отбора. С Ювентус печели през 1996 г. „Междуконтиненталната купа“ и „Супер купата на Европа“. През 1997 г. печели „Италианската Супер Купа“ и Серия А. През 1998 г. дублира титлата в Серия А. С Ювентус Зидан изиграва и два финала на Шампионската лига, като на всеки от тях остават на второ място.

През 2001 г. е привлечен от испанския гранд „Реал Мадрид“ за колосалната сума от €75 милиона, като така става най-скъпият футболист в света до лятото на 2009 г., когато „Реал“ плащат €94 милиона за Кристиано Роналдо. В Реал Зидан се утвърждава като легенда, след като през сезон 2001/2002 извежда отбора до финала на „Шампионската лига“, където отбелязва победния гол срещу „Байер Леверкузен“. Трофеите, които печели с „Реал Мадрид“, са „Испанската Суперкупа“ – през 2001 г. и 2003 г., „Европейската Супер купа“ – през 2002 г., „Междуконтиненталната Купа“ – през 2002 г. и през 2003 г. става шампион на Испания. На 7 май 2006 г. Зинедин Зидан изиграва последния си мач за Реал Мадрид, като успява да отбележи гол с глава.

Роналдо е бивш бразилски футболист. Пълното му име е Роналдо Луиш Назарио де Лима. Наричан е още „Феномена“. Роден е на 22 септември 1976 г. в кв. „Бенто Рибейро“ в Рио де Жанейро. Играе на поста нападател. Роналдо е един от водещите голмайстори в света през 1990-те и началото на 21 век. Той печели два пъти Златната топка на Франс футбол през 1997 г. и 2002 г. и Златната обувка през 1997 г. Освен това, той е един от двамата футболисти печелили наградата „Футболист на годината на ФИФА“ три пъти, другият е френският футболист Зинедин Зидан. През 2007 г. той е обявен за един от най-добрите единадесет за всички времена от „Франс футбол“ и е включен във ФИФА 100, списък на 125-те най-велики футболисти за XX столетие.

Изиграва 97 международни срещи за националния отбор по футбол на Бразилия, в които вкарва 62 гола. Той е част от бразилския национален отбор, който печели на световните първенства през 1994 г. и 2002 г. купата и златните медали, а през 1998 – сребърните медали. През 2006 г. Роналдо става голмайстор на световните първенства за всички времена с петнадесет гола изпреварвайки предишния рекорд на Герд Мюлер от четиринадесет гола. На Световното първенство по футбол през 2014 г. в Бразилия, рекордът му първо е изравнен и след това подобрен от германеца Мирослав Клозе, който вкара рекордният шестнадесети гол в полуфинала срещу отбора на Бразилия.

Бразилският нападател се прослави с безупречния си стил на дриблиране, фантастична скорост и отличен завършек. Преди Ел Феномено да новърши 23 години, той бе достигнал рекордните 200 гола в клуба и националния отбор. Два пъти е печелил Световната купа на ФИФА, два пъти Копа Америка, веднъж Купата на Конфедерацията на ФИФА и два пъти Златната топка.

В кариерата си играе за Крузейро, ПСВ Айндховен, Барселона, Интер, Реал Мадрид, Милан и Коринтианс. За Крузейро изиграва 47 мача и 44 гола.За ПСВ Айндховен има 57 мача и 54 гола. За Барселона 49 мача и 47 гола. За Интер 99 мача с 59 гола. За Реал Мадрид 177 мача и 104 гола. За Милан 20 мача и 9 гола. За Коринтианс 69 мача и 35 гола. Общо за клубните отбори има 518 мача и 352 отбелязани гола. За националния отбор на Бразилия има 98 мача с 62 гола.

Най-добър футболист на Световно първенство (1998). Най-добър футболист на Копа Америка (1997). Най-добър футболист на Купа на носителите на купи (1997).

Още в началото на своята кариера Хендрик Йоханес Кройф започва да играе по системата на тоталния футбол, измислена от треньора Ринус Михелс. Има 48 мача (34 пъти е капитан) за националния отбор на Нидерландия (Холандия), в които вкарва 33 гола. Световен вицешампион през 1974 г. Трикратен носител на Златната топка за 1971, 1973 и 1974 г. Смятан е за един от най-великите майстори на футболната игра.

За отбора на Аякс има 274 мача с 204 гола за Аякс игра през 1964 - 1973 и 1981 - 1983 години. За отбора на Барселона има 143 мача и 48 гола през периода 1973 - 1978 година. За Лос Анджелис Ацтекс има 23 мача и 13 гола през 1979 - 1980. За Вашингтон Дипломатс има 30 мача и 12 гола през периода 1980 - 1981. За Леванте 10 мача и 2 гола през 1981 година. За Фейенорд изиграва 33 мача с 11 гола. Общо за клубните отбори има 514 мача с 290 гола.

Роден е в Жоф и има италианска кръв. Започва състезателната си кариера в Нанси, а след това преминава в АС Сент Етиен, където печели шампионската титла във Франция през 1981. Закупен е през 1982 от италианския отбор Ювентус и отбелязва 68 гола в 147 мача като полузащитник. Платини помага на тима за спечелването на две титли, купата на Италия, КЕШ и КНК.

Платини е капитан на националния отбор по футбол на Франция на Европейско първенство по футбол през 1984, когато отбелязва най-много голове – 9 в 5 мача (рекорд за най-резултатен голмайстор в историята на европейските първенства), а Франция става европейски шампион. Платини е втори по броя на отбелязаните голове за националния отбор по футбол на Франция след Анри.

Печели Златната топка в три последователни години (1983, 1984 и 1985), което тогава е прецедент в историята на отличието. През своята кариера играе за Нанси, Сент Етиен и Ювентус. За Нанси играе в 181 мача с 98 гола през периода 1972 - 1979. За Сент Етиен играе в 104 мача с 58 гола през 1979 - 1982. За Ювентус изиграва 147 мача с 68 гола. Общо за клубните отбори има 432 с 68 гола.

Роден е на 18 февруари 1967 г. в Калдоньо, Италия) е италиански футболен играч и един от най-добрите нападатели в света за 90-те години. През 1993 г. е провъзгласен едновременно за най-добър футболист на Европа (носител на Златната топка) и Футболист на годината на ФИФА. Той е сред най-забележителните футболисти по време на световното първенство по футбол през 1994 г. Интересен факт за него е, че е отдаден будист, нещо нетипично в Италия.

Един от най-великите футболисти на Италия, Роберто Баджо, беше изключителен футболист, който плени феновете. По време на 30-годишната си кариера Баджо очарова феновете с уникалните си дрибъли, за които се твърди, че се пеят от ангели в краката му. Баджо спечели наградата "Световен футболист на годината" и "Златната топка" през 1993 г. Той също така спечели наградата "Играч на века" в Италия през 2000 г. Баджо е един от най-великите футболисти на всички времена.

Виченца (1981 – 1985) (изиграл 36 мача и вкарал 13 гола), Фиорентина (1985 – 1990) (94 мача, 39 гола), Ювентус (1990 – 1995) (141 мача, 78 гола), Милан (1995 – 1997) (51 мача, 12 гола), Болоня (1997 – 1998) (30 мача, 22 гола), Интер (1998 – 2000) (41 мача, 9 гола), Бреша (2000 – 2004) (95 мача, 43 гола).

Общо за клубните отболи изиграва 488 мача с 218 гола. За националния отбор на Италия има 56 мача и 27 гола през периода 1988 - 2004 г.

Стефано „Saeta Rubia” Ди Стефано имаше много успешна футболна кариера, продължила повече от две десетилетия.Започва кариерата си в Ривър Плейт (1942 – 1949), а по-късно в Уракан, изиграва и 6 мача в националния тим на Аржентина, с който става шампион на Южна Америка (1947).

През 1950 г. е участник в стачката на аржентинските футболисти, много от които емигрират в Колумбия. Там играе в Мийонариос до 1952 г. Алфредо Стефано ди Стефано вкарва гол за Реал Мадрид, 1959 г.

През 1953 г. пристига в Испания и приема испанско поданство. Играе в Реал Мадрид (1953 – 1964), Еспаньол (1965 – 1966) и Елче (1967). Шампион на Аржентина (1947), на Колумбия (1949, 1951, 1952), Испания (1954, 1955, 1957, 1958, 1961, 1962, 1963, 1964), носител на КЕШ (1956, 1957, 1958, 1959, 1960) и на междуконтиненталната купа (1960). 49 гола в 60 мача за КЕШ. Обявен за спортист номер едно на Испания през 1957, 1959, 1960, 1962, 1964 г.

Голмайстор на първенството през 1954 (29 гола), 1956 (24), 1957 (31), 1958 (19) и 1959 (23). Обявен за футболист № 1 едно на Европа през 1957 и 1959 г. и носител на Златната топка. На четвърто място в голмайсторската класация на испанското първенство с 228 гола за 329 мача, като пред него са Лионел Меси (294 гола), Телмо Сара (251) и Уго Санчес (234). Стефано се нарежда на 10-то място сред най-великите ни футболисти за всички времена.