ТОП 10 СКИОРИ

Боди Милър четирикратен световен шампион, олимпийски шампион и двукратен носител на Световната купа по ски алпийски дисциплини. Има общо пет медала от зимни олимпийски игри, четири титли за дисциплини в Световната купа и е един от двамата мъже, печелили по поне едно състезание във всичките четири дисциплини в един сезон.

Дебютира в Световната купа на 20 ноември 1997 година в Парк Сити, заемайки 11-о място в гигантския слалом. Печели първи подиум през декември 2000 г. във френския курорт Вал-д'Изер. На същите писти, само година по-късно, печели своята първа победа за Световната купа (гигантски слалом).

Печели Големия кристален глобус за сезоните 2004/05 и 2007/08. Печели и Малкия кристален глобус в гигантския слалом през 2003/04, супер-гигантския слалом през 2004/05 и 2006/07 и в суперкомбинацията през 2007/08.

Боди Милър участва на всички седем световни първенства от 1999 до 2011 година. В Бийвър Крийк през 1999 завършва на 26-о място в супер-гигантския слалом, осемнадесето в гигантския слалом и осмо в слалома. В Санкт Антон през 2001 отпада в супер-гигантския слалом. В Санкт Мориц през 2003 печели титлите в гигантския слалом и комбинацията, сребърния медал в супер-гигантския слалом и завършва шести в слалома и шестнадесети в спускането. В Бормио през 2005 печели титлите в спускането и супер-гигантския слалом и не завършва в останалите три дисциплини. В Оре през 2007 завършва шести в суперкомбинацията, седми в спускането, петнадесети в гигантския слалом, 24-ти в супер-гигантския слалом и отпада в слалома. Във Вал д'Изер през 2009 заема осмото място в спускането и дванадесетото в супер-гигантския слалом. Отпада в останалите три дисциплини. В Гармиш-Партенкирхен през 2011 заема дванадесетото място в гигантския и супер-гигантския слалом, петнадесетото в спускането и отпада в суперкомбинацията.

Боди Милър дебютира на зимни олимпийски игри в Нагано през 1998 година. Там участва в слалома и гигантския слалом, като отпада и в двете състезания. На Игрите в Солт Лейк Сити четири години по-късно печели сребърните медали в гигантския слалом и комбинацията и завършва на 24-то място в слалома. В Торино през 2006 заема петото място в спускането и шестото в гигантския слалом. Отпада в останалите три дисциплини. На Олимпиадата във Ванкувър през 2010 година печели титлата в суперкомбинацията, сребърен медал в супер-гигантския слалом и бронзов в спускането. Отпада в останалите две дисциплини.

Алберто Томба (роден на 19 декември 1966 г. в Сан Лацаро ди Савена). Той беше доминиращият технически скиор (слалом и гигантски слалом) в края на 80-те и 90-те години. С 182 см и 90 кг, мощното му телосложение е в контраст с по-леките, по-традиционни технически скиори, които отдават приоритет на пъргавината пред мускулите. Томба успя да се възползва от въвеждането на пружинени ски порти, които замениха по-старите, здрави порти в началото на 80-те години, използвайки неговата сила, за да поддържа по-бърза и по-директна линия през курсовете. Томба спечели три олимпийски златни медала, две световни първенства и девет титли в сезона на Световната купа: четири в слалом, четири в гигантски слалом и една обща титла. Популярно го наричаха Томба ла Бомба („Томба бомбата“).

Зимни олимпийски игри 1988: злато в гигантски слалом, злато в слалом в Калгари, Алберта, Канада (Накиска). 1992: злато в гигантски слалом, сребро в слалом в Албервил, Франция (Вал д'Изер). 1994: сребро в слалом в Лилехамер, Норвегия (Hafjell). Световно първенство по алпийски ски 1987: бронз в гигантския слалом в Кран Монтана, Швейцария. 1996: злато в гигантски слалом, злато в слалом в Сиера Невада, Испания. 1997: бронз по слалом в Сестриере, Италия Световна купа по алпийски ски 50 победи (35 в слалом, 15 в гигантски слалом), включително седем поредни победи в слалом през сезон 1995. 28-второ място на финала 11 завършвания на трето място.

След световното първенство през 1996 г. Томба започва да мисли за пенсиониране. Той реши да се върне за още едно световно първенство, проведено през 1997 г. на домашен сняг в Сестриере. Той беше дисквалифициран в гигантския слалом и имаше разочароващо първо бягане в слалома, но отлично второ бягане беше достатъчно добро за последния му голям медал, бронз. Той реши да продължи да се състезава още една година.

Алберто Томба се пенсионира в края на сезон 1998, но не преди да спечели последното състезание за Световната купа на финалите в Кран-Монтана, където грабна слалома, ставайки единственият алпийски скиор при мъжете, спечелил поне едно състезание за Световната купа годишно за 11 последователни сезона.

Марк Жирардели е австрийски скиор, състезаващ се за Люксембург в алпийските дисциплини. Той е един от най-успешните скиори, петкратен носител на световната купа (1985, 1986, 1989, 1991 и 1993).

Жирардели е универсален скиор, има победи във всички дисциплини, като с най-много титли е в слалома и комбинацията. В стартовете за Световната купа постига 43 победи.

На зимните олимпийски игри в Албервил през 1992 г. печели два сребърни медала, в гигантския и супергигантския слалом. От световните първенства по ски – алпийски дисциплини има четири златни, четири сребърни и три бронзови медала.

Роден е в австрийския град Лустенау, където живее до навършване на 19-годишна възраст. Започва да кара ски от пет годишна възраст под ръководството на баща си. През 1977 г. след конфликт с австрийската федерация по ски семейството му решава синът им да се състезава за Люксембург. Живее в Санкт Гален, Швейцария.

Прекратява състезателната си кариера през 1997 година.

През 2004 г. става консултант на Българската федерация по ски и рекламно лице на зимен курорт Банско. На 17 декември 2018 г. Марк Жирадели се явява на среща в Министерството на околната среда и водите, където представя документи че притежава 100 % от офшорната фирма T.A.K. Services Limited, мажоритарен собственик на Юлен АД – концесионерът на ски зона Банско.

Марсел Хиршер е австрийски скиор – ски алпийски дисциплини. Роден на 2 март 1989 г. в Анаберг-Лунгьоц, Австрия.

Двукратен олимпийски шампион на зимните олимпийски игри в Пьонгчанг през 2018 г., шесткратен световен шампион, шесткратен носител на Световната купа (2011/12, 2012/13, 2013/14, 2014/15, 2015/16 и 2016/17), многократен победител в състезания за Световната купа (влиза в петте лидери по брой победи за цялата история на алпийските ски). Специалист в техничните дисциплини – слалом и гигантски слалом като има победи и на супергигантски слалом. Обявен е за най-добър спортист на Австрия за 2012, 2015 и 2016 г.

Хиршер е първият скиор спечелил шест големи кристални глобуса при мъжете и втори в истории на спорта след Анемари Мозер-Прьол, печелила световната купа през 1971 – 1975 и 1979 г. Също така е втори в историята по брой класирания в първите трима на състезания от световната купа отстъпвайки само на Ингемар Стенмарк.

Започва кариерата си през 2004 година. За Световната купа дебютира на 17 март 2007 в Ленцерхайде, където става 24-ти. Прекратява състезателната си кариера на 4 септември 2019.

Ян Ингемар Стенмарк е шведски скиор алпиец, състезавал се през 1970-те и 1980-те години. Един от най-успешните шведски спортисти често определян като най-добрият специалист по слалом и гигантски слалом за всички времена. Двукратен олимпийски и трикратен световен шампион.

Печели Световната купа 19 пъти от тях 3 пъти голямата купа, 8 пъти по слалом и 8 по гигантски слалом. Стенмарк е спечелил повече победи за световната купа от всеки друг скиор алпиец. 86-те му първи места (46 на гигантски слалом и 40 на слалом) са с 32 повече от тези на втория в историята на спорта – Херман Майер с 54.[1] Едва през 2009 г. биатлонистът и ски бегач Оле Ейнар Бьорндален постига 87-а победа и става първият състезател във всички видове ски спорт с повече победи за световна купа.

През периода 1976 – 1978 печели голямата световна купа три пъти,[1] след което ФИС променя правилата за класиране. Печели всички стартове по гигантски слалом през сезон 1977/78 (7 от 7) и 1978/79 (10 от 10). През сезон 1979/80 печели 10 от 11 гигантски слалома. Също печели всички стартове по слалом през 1975/76 (7 от 7), и почти всички през сезоните 1976/77 (9 от 10), 1981/82 (8 от 9), 1979/80 (7 от 8), 1974/75 (7 от 8) и 1980/81 (8 от 10).

Печели бронзов медал в гигантския слалом на Олимпиадата в Инсбрук през 1976 година и два златни – в слалома и гигантския слалом в Лейк Плесид през 1980. Заради статута си на професионалист Стенмарк не е допуснат на Олимпийските игри в Сараево 1984 и няма възможност да защити титлите си. През 1988 е допуснат до игрите в Калгари. [1]

За трите си поредни световни купи в периода 1976 – 1978, Стенмарк е награден през 1979 с Холменколен медал – най-високото норвежко отличие, давано на ски състезатели.

Херман Майер е легендарен австрийски състезател по ски алпийски дисциплини, двукратен олимпийски шампион от Олимпиадата в Нагано през 1998 година, трикратен световен шампион от Вейл 1999 и Бормио 2005. Носител на олимпийски сребърен и бронзов медал и на два сребърни и един бронзов медала от световни първенства. Печели четири пъти Големия кристален глобус за победител в Световната купа – през 1998, 2000, 2001 и 2004 година. Майер е един от най-популярните и авторитетни скиори. Получава прозвището „Херминатора“ заради силния си характер и „почти пълната свръхчовешка роботизация“. Стилът му на каране е „агресивен, силов, ефектен и на ръба на безумието“. Има 54 победи за Световната купа, като по този показател заема второто място в историята на алпийските ски след Ингемар Стенмар, който има 86.

Херман Майер участва на две зимни олимпийски игри – в Нагано през 1998 и в Торино през 2006. В Нагано печели златените медали в супер-гигантския и гигантския слалом. Отпада в спускането. Отпадането в спускането е свързано с ужасно падане, довело до много натъртвания. На фона на това падане титлите са невероятно постижение. В Торино печели сребърен медал в супер-гигантския слалом и бронзов в гигантския. Завършва шести в спускането. Майер не участва на Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити през 2002 година, защото все още се възстановява от катастрофата с мотоциклета си.

Херман Майер участва на шест световни първенства между 1999 и 2009 година – във Вейл/Бийвър Крийк, Санкт Антон, Санкт Мориц, Бормио, Оре и Вал д'Изер. Във Вейл през 1999 печели спускането и супер-гигантския слалом, и отпада в гигантския слалом.

В Санкт Антон през 2001 печели сребърния медал в спускането и бронзовия в супер-Г. Остава четвърти в гигантския слалом.

В Санкт Мориц през 2003 печели сребърния медал в супер-гигантския слалом и остава осми в спускането.

В Бормио през 2005 печели титлата в гигантския слалом, остава на четвърто място в супер-Г и на седемнадесето в спускането.

В Оре през 2007 завършва седми в супер-гигантския слалом, тринадесети в спускането и на 21-во място в гигантския слалом.

Във Вал д'Изер през 2009 заема шестото място в спускането и осемнадесетото в супер-гигантския слалом.

Пирмин Цурбриген е швейцарски скиор, състезаващ се в алпийските дисциплини. Той е един от най-успешните скиори, четирикратен носител на световната купа (1984, 1987, 1988 и 1990).

Цурбриген е универсален скиор, като най-много титли има в спускането, супергигантския слалом и комбинацията. Той е един от петимата скиори с победи и в петте алпийски дисциплини (Марк Жирардели, Киетил Андре Аамод, Гюнтер Мадер и Боди Милър). В стартовете за Световната купа постига 40 победи.

На зимните олимпийски игри в Калгари през 1988 г. печели златен медал в спускането и бронзов в гигантския слалом.

От световните първенства по ски – алпийски дисциплини има четири златни, четири сребърни и един бронзов медал.

След приключване на състезателната си кариера Цурбриген се занимава с хотелиерство. Собственик е на два хотела – в родния си град Саас-Алмагел и швейцарския курорт Цермат.

Сестра му Хайди Цурбриген също се състезава в алпийските дисциплини по ски.

Хетил Андре Омот роден на 2 септември 1971 г. в Осло, Норвегия той е норвежки алпийски скиор.

Той е състезателят с най-много отличия в историята на алпийските ски. Има 20 медала от олимпийски игри и световни първенства, от които 4 олимпийски и световна титла. Има и 21 победи в състезания за Световната купа, която обаче е печелил само веднъж. Омот се състезава във всички дисциплини от програмата на алпийските ски и сред 5-а скиори, които имат победи в гигантския, супер-гигантския и специалния слалом, както и в спускане и комбинация.

Омот има две исторически победи, като интересното е, че и двете са на Олимпийски игри в дисциплината супер-гигантски слалом. През 1992 г., три месеца преди олимпиадата в Албервил, Омот заболява от мононуклеоза и влиза в болница, откъдето излиза с единадесет килограма по-слаб. Два месеца по-късно той най-сетне подновява тренировки, а след още шест седмици постига истински подвиг, като печели златен медал в супер-гигантския и бронзов в гигантския слалом на олимпийските игри. Така той влиза в историята като най-младия скиор-алпиец, печелил златен олимпийски медал. 14 години по-късно 34-годишният Омот отново печели олимпийския старт на супер-гигантски слалом и така се превръща и в най-възрастния олимпийски шампион в алпийските дисциплини.

Хетил Андре Омот обявява края на своята спортна кариера на 6 януари 2007 г. Това става по време на прякото предаване на Гала вечерта на норвежките спортисти.

Общо в кариерата си Омот е завършвал 12 пъти в първата десетка на класирането за Големия кристален глобус и 7 пъти в първата тройка. Хетил Омот участва на пет зимни олимпийски игри, от които печели четири златни, два сребърни и два бронзови медала. Печели златни метали през 1992 - Супер-гигантски слалом. Зимни олимпийски игри 2002 в Солт Лейк Сити, САЩ два златни медала в дисциплините Супер-гигантски слалом и Комбинация. Зимни олимпийски игри 2006 в Торино, Италия той печели златен медал в Супер-гигантски слалом.

Бенямин Райх е австрийски скиор, победител в турнира за Световната купа и олимпийски шампион. Роден е в Арцл в област Питцтал, Австрия. Смятан е за един от най-добрите ски състезатели за всички времена.

След като печели Световното първенство за младежи в дисциплините слалом и гигантски слалом, Райх дебютира за Световната купа през март 1996 г. Печели първата си победа през 1999 в слалом.

През 2001 печели сребърен медал на слалом на Световното първенство, а в края на сезона печели и Малката Световна купа в дисциплината. През 2002 печели два бронзови медала на Олимпиадата в Солт Лейк Сити.

Райх, който впоследствие става по-добър в бързите дисциплини като Супер-Джи и спускане, през 2005 за малко изпуска Голямата Световна купа, като завършва втори след американеца Боде Милър. На Световното първенство през 2005 той печели общо пет златни медала – по един за всяко състезание, с изключение на спускането.

През 2006, в най-успешния сезон в кариерата си, той печели Голямата Световна купа и два олимпийски медала в дисциплините слалом и гигантски слалом.

По време на своята кариера Райх е известен със своето постоянство, което го отвежда до втори места за Голямата Световна купа през 2005, 2007, 2008, 2009 и 2010 г. (като през 2007 и 2009 остава съответно на 13 и 2 точки след първия).

Аксел Лунд Свиндал е норвежки състезател по ски алпийски дисциплини. Той е олимпийски шампион от Олимпиадата във Ванкувър през 2010 г. и петкратен световен шампион от сезоните 2007, 2009, 2011 и 2013 г. Печели световните купи през 2007 и 2009 г.

Дебютира за Световната купа на 28 октомври 2001, когато не се класира за втория манш на гигантския слалом в Зьолден. Участва на Световното първенство в Санкт Мориц, където завършва пети в гигантския слалом. През следващите два сезона завършва 19-и и 21-ви, като в края на сезон 2004/05 участва на Световното първенство в Бормио, където завършва сред първите 12 във всички дисциплини и печели сребърен медал в комбинацията. През сезон 2005/06 завършва втори и на края на сезона участва на Олимпиадата в Торино, където завършва 5-и в супер-гигантския слалом и 6-и в гигантския слалом.

През 2006/07 печели Световната купа и златни медали от спускането и гигантския слалом на Световното първенство в Оре. В началото на сезон 2007/08 се контузва тежко и пропуска състезанията до края на сезона. През 2008/09 отново печели Световната купа и комбинацията на Световното първенство във Вал д'Изер.

През 2009/10 завършва четвърти за Световната купа и печели златен олимпийски медал в супер-гигантския слалом, сребърен в спускането и бронзов в гигантския слалом от Олимпиадата във Ванкувър.

Печели световната титла в суперкомбинацията на световното първенство в Гармиш-Партенкирхен през 2011 година. През сезон 2011/12 печели малкия кристален глобус в супер-гигантския слалом.

През сезон 2012/13 печели малките кристални глобуси в супер-гигантския слалом и спускането и завършва втори в генералното класиране за сезона. Печели световната титла в спускането и бронзов медал в супер-гигантския слалом от световното първенство в Шладминг, Австрия, през 2013 г.

Към 27 октомври 2013 г. има 320 старта за Световната купа, в които има 21 победи (десет в супер-гигантския слалом, 6 в спускането, 4 в гигантския слалом и една в суперкомбинацията) и е бил общо 50 пъти на подиума.