TOP 10 TENIS PLAYER

Роджър Федерер е швейцарски тенисист, роден на 8 август 1981 г. в Бининген, Швейцария. От 2 февруари 2004 г. до 17 август 2008 г., Федерер е номер едно в света с 237 последователни седмици, което е рекордно постижение. От 6 юли 2009 г. до 6 юни 2010 г., както и след спечелването на Уимбълдън 2012 отново е водач на световната ранглиста на ATP (Асоциация на професионалните тенисисти). Към 16 юли 2012 г. с общо 287 седмици на върха подобрява предишния рекорд на Пийт Сампрас (286 седмици) и до 4 ноември 2012 г. оглавява ранглистата. На 19 февруари 2018 г. – 5 години и 106 дни, откогато за последно беше на върха, Роджър Федерер отново е начело на световната ранглиста до 1 април, както и от 14 май до 20 май 2018 г. На 18 юни 2018 г. или 14 години и четири месеца след като за първи път е № 1, Федерер за шести път в своята кариера оглавява ранглистата и остава на тази позиция до 24 юни 2018 г. с рекордните 310 седмици. На 36 години и 10 месеца той става най-възрастният номер едно в историята на тениса на сингъл при мъжете. Освен това е на първо място в класациите с най-много седмици - съответно в Топ 3, Топ 4, Топ 5 и Топ 10 на най-добрите тенисисти в света. На 8 март 2021 година, този рекорд на швейцареца е подобрен от Новак Джокович, който на същия ден започва своята седмица 311 на върха в световната ранглиста.

На 2 март 2019 г. на турнира в Дубай печели своята юбилейна титла № 100. По време на професионалната си кариера е завоювал общо 111 титли (103 на сингъл и 8 на двойки). С тези постижения и факта, че е на второ място по брой седмици като № 1 в света, Федерер е най-успешният тенисист в историята.

На Летните Олимпийски игри в Пекин през 2008 г. Федерер става Олимпийски шампион и печели златен медал за Швейцария от турнира по двойки, заедно със сънародника си Стан Вавринка. На Летните Олимпийски игри в Лондон през 2012 г. печели още един олимпийски медал – сребърен на сингъл.

През ноември 2014 г. Роджър Федерер заедно със Стан Вавринка и своите съотборници от Швейцария, печелят Купа Дейвис – неофициално световно отборно първенство по тенис за мъже. Със своите сънароднички Мартина Хингис (2001 г.) и Белинда Бенчич (2018 г. и 2019 г.) печели три пъти Хопман Къп, най-престижната отборна награда за смесени двойки.

През януари 2015 г. Федерер постига своята победа № 1000 в професионалната си кариера на сингъл.

Победи-загуби 1242–271

Титли от Големия шлем 20

Титли от ATP 83

Oбщо титли – 103

ОП на Австралия Шампион (2004, 2006, 2007, 2010, 2017, 2018)

Ролан Гарос Шампион (2009)

Уимбълдън Шампион (2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2009, 2012, 2017)

ОП на САЩ Шампион (2004, 2005, 2006, 2007, 2008)

Сезон 2005-2006 г. беше успешен за Надал. Той спечели 24 поредни мача. Победата във Откритото първенство на Франция и последвалите победи го поставиха на втория ред в рейтинга до края на сезона, въпреки контузията.

Върхът на кариерата му дойде през 2008 година. Спечелвайки Откритото първенство на Франция, Уимбълдън го постави на първия ред в класацията. Същата година Рафаел донесе златото на Олимпиадата в Пекин в сингъл.

2009 г. не беше твърде успешен за Надал поради контузия, но това не му попречи да се задържи във втория ред на рейтинга.

През 2010 г. Рафаел отново стана първата ракета в сингъл. Загуби този шампионат от Новак Джокович през 2011 година.

Друг връх в кариерата му беше 2013 г., когато Надал взе участие в 17 турнира, стигна до финалите за 14 и спечели 10 победи.

2016 година донесе на Надал вторият олимпийски златен медал в Рио де Жанейро в двойки. И през 2018 г. за 11-и път спечели Откритото първенство на Франция, което е рекорд. Той завърши сезона на първия ред в световната класация.

Има общо тринадесет титли от Ролан Гарос, което е абсолютен рекорд. Именно заради това е наричан Кралят на клея.

С отбора на Испания печели Купа Дейвис през 2004 г. Държи рекорда за най-много поредни победи при мъжете на една настилка – 81 победи на клей, постигнати между април 2005 и май 2007-а. Носител е на две награди на АТП – за новак на годината (2003) и тенисист с най-голям напредък (2005), както и Спортна награда Лауреус за новак на годината (2006). Рафаел влиза в топ 50 на света още на шестнадесет години, а две години по-късно вече е в подножието на върха, достигайки второто място.

Заради доминацията си на клей още в ранните години на кариерата си, Надал е определян от мнозина като най-добрия в историята на клей.

Победи-загуби 1068–220

Титли от Големия шлем 22

Титли от ATP 92

ОП на Австралия Шампион (2009, 2022)

Ролан Гарос Шампион (2005, 2006, 2007, 2008, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2017, 2018, 2019, 2020,2022)

Уимбълдън Шампион (2008, 2010)

ОП на САЩ Шампион (2010, 2013, 2017, 2019)

Професионалнато кариера на Пийт Сампрас започва през 1988 и приключва през 2002 година.

Потомственият грък е втори по спечелени титли от Големия шлем (14) и единствено Федерер е пред него. Той също така държи рекорда за най-продължително задържане на първото място в класирането на АТР – цели 286 седмици. Във витрината си има 7 титли от Уимбълдън, като е познат на феновете в Лондон с прозвището „Машината за победи“. Добре известен е със своя невероятен сервиз, на който много малко тенисисти могат да противостоят.

Роден е на 12 август 1971 г. във Вашингтон в семейството на гръцките имигранти Сам и Джорджия Сампрас.До скоро се считеше за един от най-успешните тенисисти, спечелил най-много титли от Големия шлем – общо 14. Бившият рекордьор е изместен от – Роджър Федерер, спечелил до 2018 г. 20 титли от Големия шлем.

Единствената титла от големия шлем, която липсва на Пийт Сампрас е Ролан Гарос най-близо до спечелването й е през 1996, когато отпада на полуфинал.

Победи-загуби 762–222

Титли от Големия шлем 14

Титли от ATP 64

ОП на Австралия Шампион (1994, 1997)

Ролан Гарос Полуфиналист (1996)

Уимбълдън Шампион (1993, 1994, 1995, 1997, 1998, 1999, 2000)

ОП на САЩ Шампион (1990, 1993, 1995, 1996, 2002)

Купа Дейвис САЩ (1991 – 1992, 1994 – 1995, 1997, 1999 – 2000, 2002)

Род Лейвър (на английски: Rod Laver) е бивш австралийски тенисист, роден на 9 август 1938 г. в Рокхемптън, щата Куинсланд в Австралия. Смятан е от мнозина за един от най-великите тенисисти в историята на този спорт. Той заедно с Рой Емерсън и Новак Джокович са единствените тенисисти, които са печелили всички турнири от Големия шлем поне по два пъти.

198 титли на Лейвър на сингъл са най-много в историята на тениса. Това включваше рекорда му за всички времена при мъжете от 10 или повече титли годишно за седем последователни години (1964–70). Той се отличи на всички кортове на своето време: трева, клей, твърд.

Лейвър спечели 11 титли от Големия шлем на сингъл, въпреки че му беше забранено да участва в тези турнири за петте години преди Опън ерата. Той е вторият от четирима играчи мъже, които печелят всяка голяма титла два пъти (предхождан от Рой Емерсън и следван от Новак Джокович и Рафаел Надал). Лейвър също така спечели осем титли от професионалния шлем, включително „професионалния турнир от Големия шлем“ през 1967 г., и той допринесе за пет титли от Купа Дейвис за Австралия по времето, когато Купа Дейвис се смяташе за толкова значима, колкото и четирите големи. На негово име са кръстени турнирът Laver Cup и Род Лейвър Арена.

Победи-загуби 576–146

Титли от Големия шлем 11

Титли от ATP 72

ОП на Австралия Шампион (1960, 1962, 1969)

Ролан Гарос Шампион (1962, 1969)

Уимбълдън Шампион (1961, 1962, 1968, 1969)

ОП на САЩ Шампион (1962, 1969)

Купа Дейвоси Шампион (1959, 1960, 1961, 1962, 1973)

Ролан Гарос смесени двойки Шампион (1961)

Уимбълдън смесени двойки Шампион (1959, 1960)

Бьорн Рюне Борг е шведски тенисист. Роден е на 6 юни 1956 г. в Сьодертеле. Между 1974 и 1981 г. той печели 11 титли от Големия шлем. Шампион е пет последователни пъти на Уимбълдън и общо шест пъти печели Ролан Гарос (2-ро място след Надал – 9).

През кратката си кариера, Борг печели 41% от турнирите от Големия шлем, в които участва (11 от 27) и 89,81% (141 – 16) от мачовете от Големия шлем, които играе. На Уимбълдън е спечелил 92,73% (51 – 4) от мачовете си. Той е един от четиримата играчи, който успява да спечели Уимбълдън и Ролан Гарос в една и съща година, също така е единственият, който успява да направи това в три последователни години.

Победи-загуби 644–135

Титли от Големия шлем 11

Титли от ATP 66

Други титли 16

Ролан Гарос Шампион (1974, 1975, 1978, 1979, 1980, 1981)

Уимбълдън Шампион (1976, 1977, 1978, 1979, 1980)

Купа Дейвис Швеция (1972 – 1975, 1978 – 1980)

Андре Кърк Агаси ( роден на 29 април 1970 г.) е американски бивш тенисист №1 в света. Той е с осем титли от големия шлем и златен медал от олимпийски игри през 1996 г., както и вицешампион в седем други турнира от Големия шлем. Агаси е вторият от петимата мъже, постигнали Големия шлем в кариерата в Откритата ера и петият от общо осем, които са постигнали постижението. Той също така е първият от двамата мъже, постигнали Златен шлем в кариерата (Големия шлем в кариерата и златен олимпийски медал) и единственият мъж, спечелил Супер Шлем в кариерата (Големия шлем в кариерата, плюс олимпийския златен медал и първенствата в края на годината ).

Агаси беше първият човек, който спечели и четирите състезания на сингъл на три различни настилки (твърда, глина и трева) и остава последният американец, спечелил Откритото първенство на Франция (през 1999 г.) и Australian Open (през 2003 г.) . Той също така спечели 17 титли от ATP Masters Series и беше част от печелившите отбори за Купа Дейвис през 1990, 1992 и 1995 г. Агаси достигна до № 1 в световната ранглиста за първи път през 1995 г., но беше обезпокоен от лични проблеми през средата до края на 90-те и потъна до № 141 през 1997 г., което накара мнозина да повярват, че кариерата му е приключила. Агаси се завърна под номер 1 през 1999 г. и се радва на най-успешния цикъл в кариерата си през следващите четири години. По време на 20-годишната си кариера, Агаси беше известен с прякора „The Punisher“.

След като страда от ишиас, причинен от два изпъкнали диска в гърба, спондилолистеза (изместване на прешлен) и костна шипа, която пречеше на нерва, Агаси се оттегли от професионалния тенис на 3 септември 2006 г., след загуба в третия кръг на US Open . Имаше намерение да продължи още своята кариера, но контузия в кръста не му позволи да играе и той се оттегли на 36-годишна възраст.

Победи-загуби 870–274

Титли от Големия шлем 8

Титли от ATP 52

Уимбълдън: 1992

Откритото първенство на САЩ: 1994, 1999

Откритото първенство на Австралия: 1995, 2000, 2001, 2003

Откритото първенство на Франция: 1999

Златен медал Летни олимпийски игри Атланта 1996 – сингъл

Новак Джокович (на сръбски: Новак Ђоковић или Novak Dokovic) е известен сръбски професионален тенисист. Той е един от най-добрите тенисисти в света, единствения, който е печелил всички турнири от Големия шлем, всички 9 турнира от сериите ATP Masters 1000, както и Финалите на ATP. Новак Джокович е носител на 20 титли от Шлема и по този начин се изравнява във вечната класация с Роджър Федерер и Рафаел Надал, които са също с по 20 трофея. На 8 март 2021 година, той подобрява рекорда на Федерер за най-много седмици като № 1 в света, на тази дата той започва своята 311 седмица на върха, а швейцарецът остава на второ място с 310 седмици. След триумфът си на Ролан Гарос през юни 2021 г., Новак става първият тенисист в историята на ,,Откритата ера" (Open Era) с поне 2 титли от всички турнири от Големия шлем.

Джокович е роден на 22 май 1987 г. в Белград. Баща му Сърджан Джокович е сърбин от косовски и черногорски произход, а майка му Дияна Жагар е хърватка. Произхожда от спортно семейство – баща му, чичо му и леля му са професионални скиори.

Победи-загуби 1086–212

Титли от Големия шлем 24

Титли от ATP 98

Други титли 6

ОП на Австралия Шампион (2008, 2011, 2012, 2013, 2015, 2016, 2019, 2020, 2021,2023)

Ролан Гарос Шампион (2016, 2021,2023)

Уимбълдън Шампион (2011, 2014, 2015, 2018, 2019, 2021,2022)

ОП на САЩ Шампион (2011, 2015, 2018,2023)

Джон Макенроу, (роден на 16 февруари 1959 г., Висбаден , Западна Германия [сега в Германия]), американски тенисист , утвърдил се като водещ състезател в края на 70-те и 80-те. Той беше отбелязан и с лошото си поведение в съда, което доведе до редица глоби и суспендирания, а на 21 януари 1990 г. - по подразбиране на Australian Open.

Между 1981 и 1984 г. Макенроу е номер едно в тениса за мъже четири пъти. Той е известен заради епичните си мачове с Бьорн Борг, Джими Конърс и Иван Лендъл. Макенроу е израснал в Дъгластън, Ню Йорк и е тренирал тенис в тенис академията на Порт Вашингтон наблизо. За първи път привлича международното внимание като аматьор през 1977 г., когато на 18-годишна възраст той става най-младият мъж, достигнал до полуфиналите на Уимбълдън . Записва се в Станфордския университет през 1977 г., но след като печели американската колегиална титла през 1978 г., напуска училище и става професионален. През първите си шест месеца в турнето на Асоциацията на тенис професионалистите (ATP), Макенроу придоби рекорд от 49 победи и само 7 загуби.

През 1978 г. Макенроу помогна на САЩ да спечели Купата на Дейвис за първи път от пет години, побеждавайки чилийските състезатели с партньор на двойки Брайън Готфрид и като спечели синглите над Джон Лойд и Бъстър Мотрам, и двамата от Великобритания. Впоследствие Макенроу доведе американския отбор до още четири титли за Купа Дейвис.

През 1979 г. печели първия си US Open и до края на годината той беше оценен като един от най-добрите играчи в света. Той повтори победата си на US Open през 1980 и 1981 г. - ставайки първият човек след Бил Тилдън, който спечели тази титла три поредни пъти - и отново през 1984 г. Той също спечели сингалите на Уимбълдън през 1981, 1983 и 1984 г.Питър Флеминг, Макенроу спечели няколко титли на двойки на Откритото първенство на САЩ и Уимбълдън, както и турнири по тенис на шампионата. От 1983 до 1985 г. той печели 75 мача на закрито, поставяйки рекорд за най-много последователни победи на една повърхност; рекордът му е счупен през 2007 г. от Рафаел Надал от Испания (състезава се на клей).

На Откритото първенство на Австралия през 1990 г. той стана първият играч, изхвърлен от събитие от Големия шлем от близо 30 години. През 1992 г. се оттегля от професионална игра и впоследствие става телевизионен коментатор.

Победи-загуби 881–198

Титли от Големия шлем 7

Титли от ATP 77

Уимбълдън Шампион (1981, 1983, 1984)

ОП на САЩ Шампион (1979, 1980, 1981, 1984)

Иван Лендъл ( роден на 7 март 1960 г.) е бивш професионален тенисист от Чехословакия, който по-късно получава американско гражданство. Той е широко смятан за един от най-великите тенисисти на всички времена.Той беше класиран номер 1 в света за 270 седмици и спечели 94 титли на сингъл. Той спечели осем титли от Големия шлем и беше подгласник с общ рекорд 11 пъти (сравнено с Роджър Федерер и Новак Джокович), което го направи първият мъжки играч, участвал в 19 финала на Големия шлем. Той също така се появи в рекордните осем поредни финала на US Open и спечели седем шампионати в края на годината. Lendl е пионер в нов стил на тенис; играта му е изградена около неговия форхенд, ударен силно и плоски, а успехът му се посочва като основно влияние за популяризирането на обичайния понастоящем стил на игра на агресивен тенис на базата на силата. След пенсионирането си той става треньор по тенис на много играчи. По-специално той помогна на Анди Мъри да спечели три големи титли и да достигне номер 1 в класацията.

Победи-загуби 1068–242

Титли от Големия шлем 8

Титли от ATP 94

ОП на Австралия Шампион (1989, 1990)

Ролан Гарос Шампион (1984, 1986, 1987)

ОП на САЩ Шампион (1985, 1986, 1987)

Купа Дейвис Чехословакия (1978-1985)

Джеймс Скот Конърс, роден на 2 септември 1952 г. в Източен Сейнт Луис, щата Илиноис. Първия му международен мач е на 23 август 1970 в Мериън срещу Жан Батист Шафрьо.

През 1974, той печели Аустрелиън Оупън побеждавайки австралиеца Фил Дент на финала, след на финалите на Уимбълдън и US Open побеждава друг австралиец – Кен Розуол. На следващата година отново е на финал на трите турнира, но този път губи и трите финала. След 1976 Конърс не участва повече на Аустрелиън Оупън.

Турнирът, на който играе най-добре, е US Open и го печели цели 5 пъти, като успява да спечели на трева, клей и хард, постижение което никой друг не е успявал да изравни. На Уимбълдън играе общо 6 финала, но печели само 2 пъти – първия през 1974, а втория през 1982 срещу младия тогава Джон Макенроу. Две години по-късно обаче двамата отново се срещат, а Макенроу е безпощаден и дава само 4 гейма на Конърс – 6:1, 6:1, 6:2.

Играе на общо 15 финала на турнири от Големия шлем и печели 8 от тях.

Има 1337 победи и 285 загуби, като процента на победите е 82.4. Освен това има и 107 титли на сингъл.

Конърс е номер едно в света 5 последователни години – от 1974 до 1978, като 1975, 1976 и 1978 е номер 1 всяка седмица от годината. Негов е рекорда и за най-голяма разлика между първата седмица като номер 1 и последната в която играч е бил номер 1 – 8 години и 11 месеца – 29 юли 1974 и 3 юли 1983.

Престоява в топ 10 общо 16 години. Последния му турнир е в Атланта през 1996, но всъщност той никога не е обявявал, че се отказва.

Става член на Международна тенис зала на славата през 1998 година.

Победи-загуби 1253–279

Титли от Големия шлем 8

Титли от ATP 109

ОП на Австралия Шампион (1974)

Ролан Гарос Полуфиналист (1979, 1980, 1984, 1985)

Уимбълдън Шампион (1974, 1982)

ОП на САЩ Шампион (1974, 1976, 1978, 1982, 1983)

Купа Дейвис САЩ (1975, 1981, 1984)