ТОП 10 ВОЛЕЙБОЛИСТИ

Първият играч, спечелил златни олимпийски медали и в класическия, и в плажния волейбол. Карч Кирали е американски волейболист от унгарски произход. Избран е за най-добър волейболист на 20-и век от Международната федерация. Основен състезател в американския национален тим, с който печели злато от Олимпийските игри през 1984-а и 1988-а година. В Сеул е избран и за най-полезен играч на волейболния олимпийски турнир.

През 1986-а и 1988-а година е избран за най-добър волейболист в света от FIVB. От 1992-а година се посвещава на плажния волейбол. Кирали печели общо 148 турнира, от които 116 заедно с Кент Стийфс. Най-големият им успех са златните медали от първия олимпийски турнир по плажен волейбол в Атланта и така Карч Кирали става първият играч със златни медали и в двете версии на волейбола.

Олимпийски шампион (1984, 1988)

Световен шампион (1986)

Носител на Световната купа (1985)

Сребърен медалист от Игрите на добра воля (1986)

Шампион на Панамериканските игри (1987)

Шампион на Италия (1990/91)

Носител на Купата на Италия (1990/91)

Победител в Световния клубен шампионат (1991)

Носител на Купата на европейските шампиони (1991/92)

Носител на Суперкупата на Европа (1991)

Най-полезен играч (MVP) за световна купа (1985), на олимпийски турнир (1988), световния клубен шампионат (1991)

Най-добър волейболист в света (1986, 1988).

Познат просто като „Жиба“, той е легендарен бразилски волейболист, играещ на поста диагонал. Заслужено определян като един от най-добрите в историята на волейбола. Ключов играч в бразилския национален тим. Има злато от Олимпиадата през 2004-а и сребро от Игрите през 2008-а година и 2012-а година.

Избиран е за най-полезен играч във волейболния турнир на Олимпийските игри през 2004-а, на Световната лига и на Световното първенство през 2006-а, както и в Световната купа и Панамериканските игри през 2007-а година.

Три пъти става световен шампион с Бразилия – през 2002-а, 2006-а и 2010-а година.

С него в отбора Бразилия беше страхотна, както никога досега. Той помогна на Canarinhos да спечелят Олимпийските игри през 2004 г., Световното първенство 3 пъти подред от 2002 до 2010 г., Световната лига 8 пъти и няколко други състезания. Разбира се, не е нужно да споменавам десетките му индивидуални награди, включително най-важните като MVP на Олимпийските игри през 2004 г. и MVP на Световното първенство през 2006 г. Мисля, че Бразилия с Жиба беше най-добрият национален отбор на 21-ви век досега. Разбира се, волейболът е отборна игра и той имаше късмета да играе с най-доброто поколение бразилски играчи, в което Жиба беше най-добрият от тях. Той приключи кариерата си през 2019 г. на 42-годишна възраст в отбора IBB Polonia London.

Златни медали от турнирите на, които участва в 17 годишната си кариера за Бразилия 1995–2012г.

Олимпийски игри 1

Световно първенство 3

Световна голяма купа на шампионите 3

Световна лига 8

Южноамериканско първенство 9

Панамерикански игри - 1

Купата на Америка 3

Общо 30

Роден в Тренто, Бернарди започва дългата си кариера през 80-те години на миналия век. От 1985 г. играе с клуб Panini Modena. Бернарди печели 9 пъти италианското първенство с Модена и със Сисли Тревизо, за който играе от 1990 до 2001 г.

Първата му игра с националния отбор по волейбол на Италия е на 27 май 1987 г., той играе общо 306 пъти в цветовете на "азурите", печелейки два европейски златни медала в (1989 и 1995), две световни първенства (1990 и 1994), три Световните лиги по волейбол и Световното първенство по волейбол през 1995 г. Неговият международен брой включва още два златни медала, пет сребърни медала и един бронз. Лоренцо беше обявен за най-ценния играч на Световната лига на FIVB през 1992 г., след като италианците спечелиха турнира за трети пореден път. Лоренцо беше обявен за най-добър играч на Световното първенство на FIVB през 1994 г., след като Италия взе златния медал за втори пореден път. По време на последната изява на Бернарди на Олимпийските игри през 1996 г. в Атланта, Италия спечели всичките пет мача от група B в последователни сетове. Италия продължи успеха си с победа в четири сета над Аржентина на четвъртфиналите, последвана от полуфинална победа в четири сета над Сърбия и Черна гора, за да стигне до първия си мач за златен медал от олимпийски игри. Въпреки това, Холандия се пребори за победа в пет сета, оставяйки Италия със сребърния медал. Лоренцо беше обявен за най-добър играч на Световното първенство на FIVB през 1994 г., след като Италия взе златния медал за втори пореден път. През 2004 г. той играе някои състезания в Катар и след период в Гърция и Олимпиакос, той се завръща да играе в Италия от ноември 2005 г. Въпреки късната си възраст от 37 години, той беше обявен за MVP на първия мач в новия си Италианска клубна кариера. В по-късната си кариера той играе за серия B1 (трета категория на Италия) близо до родния си Тренто, завършвайки кариерата си с Монтикиари през 2007 г. Като цяло Бернарди се състезава 306 пъти за Италия в международни състезания. Лоренцо беше част от девет отбора от шампионата на италианската лига, за да затвърди легендарния си статут в родната си страна. През сезон 2010/2011 той пое поста старши треньор на полския клуб Jastrzebski Wegiel и успя да достигне 4-то място в Шампионската лига на CEV. Бернарди през 2014 г. беше избран за нов треньор на Халкбанк Анкара. През ноември 2016 г. той замени Слободан Ковач като треньор на Sir Safety Perugia.Обявен е за един от най-добрите волейболисти на 20-и век от FIVB.

Вячеслав Алексеевич Зайцев (род. 12 ноември 1952 година, Ленинград) е съветски волейболист, сред най-добрите разпределители в историята на волейбола. Той е многогодишен капитан на националния отбор на СССР през един от най-силните периоди на „Сборная“. Заслужил майстор на спорта на СССР (1978). Награден с ордените „Знак почета“ и „Дружбы народов“.

Женен, с две деца. Синът му Иван е роден в Италия и се състезава за националния отбор по волейбол на „адзурите“.

Състезателната си кариера започва на 17 години, когато дебютира в мъжкия състав на Автомобилист (Ленинград). Състезава се за клуба до 1987 година, като през този период Зайцев е ключов състезател на ленинградчани и клуба отстъпва само на ЦСКА (Москва). Зайцев е първия съветски волейболист, който отива да се състезава в чужбина. Играе за италианските Сполето, Агридженто и Чита де Кастело, които извежда от втората група на италианския шампионат А2 до висшата група А1.

Завършва клубната си кариера в швейцарския Лугано на 40 годишна възраст.

В Националния отбор на СССР дебютира през 1971 година. През 1977 година става капитан и играе до 1988 година. През този период отборът 8 години няма поражение на официален турнир.

Шампион на Олимпиадата в Москва (1980).
Вицешампион на Олимпиата в Монреал (1976).
Вицешампион на Олимпиадата в Сеул (1988).
Двукратен световен шампион на шампионатите през 1978 и 1982 година.
Двукратен световен вицешампион на шампионатите през (1974, 1986).
Двукратен носител на Световната купа (1977, 1981).
Победител на Игрите на Добра воля през 1986 година.
Седемкратен шампион на Европа (1971, 1975, 1977, 1979, 1981, 1983, 1985).
Двукратен носител на КНК (1982, 1983).
Носител на Купата на СССР по волейбол (1983).

Андреа Джани (роден на 22 април 1970 г.) е италиански треньор и пенсиониран волейболист, който постигна множество успехи през 90-те години, включително три световни първенства с националния си отбор. Смятан е за един от най-добрите волейболисти на всички времена. Той беше универсален играч, който можеше да играе както като външен нападател, така и като среден блокер, но играеше няколко пъти и като диагонал.

Първият финал на Джани за скудето в основния отбор на Парма е през 1987 г. Парма е победена, както и през следващите сезони. Джани печели през 1990 г. първото си скудето, след което трябваше да бъде последвано от още четири. Междувременно, през 1988 г., Джани вкара срещу Финландия първата си игра за Италия, кариерата му с цветовете на Azzurri приключи през 2005 г. след общо 474 мача (рекорд), превръщайки се в един от най-известните играчи в Италия и в света за неговите отлични технически и скачащи способности. С Италия Джани спечели три поредни световни титли (1990, 1994 и 1998) и четири европейски (1993, 1995, 1999, 2003) и много други. Той спечели три медала на Олимпийските игри, но отборът му така и не спечели златния медал, въпреки че Италия като цяло беше смятана за фаворит. Той печели сребърни медали на Олимпийските игри през 1996 г. и Олимпийските игри 2004 г. и бронзов медал на Олимпийските игри през 2000 г. По време на кариерата си Джани стана известен със своята поливалентност, като започна като среден блокиращ, той се превърна в мощен нападател и подаващ. Джани преди Модена, играл в Парма 1985-1996 и спечелил три италиански шампионати Серия А и Световно клубно първенство.

След като напусна националния отбор, Джани играе за Cimone Modena до 2008 г. и спечели два пъти CEV Шампионска лига.

Олимпийски игри 0 2 1

Световно първенство 3 0 0

Световно първенство 1 1 1

Световна голяма купа на шампионите 1 0 0

Световна лига 7 2 2

Европейско първенство 4 1 1

Общо 16 6 5

Полският волейболист Томаш Войтович е част от националния тим на родината си между 1973-а и 1984-а година.Става олимпийски шампион с отбора си през 1976-а година, както и световен първенец две години по-рано през 1974-а.Войтович е и сребърен медалист от европейските първенства през 1975-а, 1977-а, 1979-а и 1983-а година.През 1976-а година на финала на Игрите в Монреал Полша побеждава СССР с 3:2 гейма след решителни изяви на Томаш Войтович.

Войтович все още е един от най-добрите полски и световни волейболисти. С полския национален отбор той спечели Олимпийските игри през 1976 г. и Световното първенство през 1974 г. Тези постижения на полския отбор не биха били възможни без него. Той беше водещият играч. Томаш Войтович беше номиниран за най-добрите „8“ волейболисти в света и американската волейболна галерия – Залата на славата на волейбола. Той има интересен живот след волейбола. Той играеше във филм, беше политик, имаше ресторант и коментира волейболни мачове.

Легендата на българския волейбол Димитър Златанов е вицешампион с националния ни тим от Олимпиадата в Москва през 1980-а година. Има и сребро от Световното първенство в София през 1970-а година.Единственият българин, представен във волейболната Зала на славата в САЩ. Обявен е за най-добър нападател в света за 1970-а година. От 1969-а година играе за ЦСКА, с чийто тим девет пъти е шампион на България, веднъж триумфира в Европа като два пъти е финалист в европейския турнир, а един път е трети. Европейската клубна титла с ЦСКА печели през 1969-а година.

Иван Милкович ( роден на 13 септември 1979 г.) е сръбски волейболист, член на мъжкия национален отбор по волейбол на Сърбия през 1998–2020 г., 2012 г., европейски шампион медалист от Световно първенство, Световна купа за големи шампиони, Световна купа и Световна лига.

Играе в националния отбор на СР Югославия за първи път на 4 октомври 1998 г., в мач срещу Турция. През 2000 г. в Сидни югославският национален отбор (членове на който бяха още Владимир Гърбич, Никола Гърбич, Андрия Герич, Горан Вуевич) спечели златен олимпийски медал. Във финалния мач срещу Русия Иван Милкович отбеляза последната точка и след това падна на колене. През март 2012 г. официално се оттегли от националния отбор на Сърбия след 14 години и 288 изиграни мача. Единственият играч, спечелил MVP на Световната лига на FIVB 3 поредни пъти (2002, 2003, 2004) и единственият играч, спечелил 4 MVP награди по време на Световната лига на FIVB (2002, 2003, 2004, 2006). През 2001 г. отборът на Югославия спечели Европейското първенство по волейбол в Острава, Чехия.

Със своя клуб Lube Banca Macerata той спечели и Шампионската лига (2001), два пъти Купата на Италия (2001, 2003) и три пъти Купата на CEV (2001, 2005, 2006).

На 18 юли 2007 г. подписва договор с М. Рома Волей. На следващата година, на 5 юли 2008 г. През 2009 г. печели първенството на Гърция с Олимпиакос и Купата на Гърция, а през 2010 г. и шампионата. На 30 юни 2010 г. той подписа двугодишен договор за Фенербахче СК от Турция. С Фенербахче печели турската волейболна лига през 2011 и 2012 г., Купата на Турция през 2012 г., Суперкупата на Турция през 2011 и 2012 г. и Европейската Купа на предизвикателствата през 2014 г. Милкович играе за Фенербахче Грундиг през 2010–2015 г. Милкович през 2015 г. играе в италианския клуб Cucine Lube Civitanova. Милкович през 2016 г. се завръща в лигата на Турция.

Той сложи край на кариерата си, след като постигна златен медал от турското първенство през май 2017 г. с отбора на Halkbank Ankara.

Сержио Дутра дос Сантос, известен като Сержиньо или Ескадиня (роден на 15 октомври 1975 г.) е бивш бразилски волейболист. Като член на мъжкия национален отбор по волейбол на Бразилия той спечели златни медали на Олимпийските игри през 2004 и 2016 г. и сребърни медали на изданията през 2008 и 2012 г.

Освен това той е двукратен световен шампион (2006, 2010) и мултимедалист от Световната лига, първенството на Южна Америка, Световната купа и Голямата шампионска купа. През 2009 г. той стана първият либеро, обявен за най-полезен играч в историята на Световната лига на FIVB.

Олимпийски игри 2

Световно първенство 2

Световна голяма купа на шампионите 2

Световно първенство 2

Световна лига 7

Южноамериканско първенство 7

Панамерикански игри 1

Купата на Америка 1

Общо 24

Данте Гимараеш до Амарал (роден на 30 септември 1980 г.) е бивш бразилски професионален волейболист , който е най-известен като Данте. Той играеше на позицията на външен нападател.

Данте започва професионалната си кариера през 1999 г. в клуба Tres Coracoes. След още две години в бразилските клубове Сузано Сао Пауло и Минас Бело Оризонте, през 2002 г. той се трансферира в Италия , играейки с Палаволо Модена , където спечели Купата на CEV . През 2005 г. се присъединява към гръцкия отбор Панатинайкос . Печели гръцкото първенство през 2006 г. и гръцката купа и суперкупа през 2007 г.

Данте също беше член на мъжкия национален отбор по волейбол на Бразилия от 1999 г. Сред титлите, които спечели с Бразилия, е златен олимпийски медал през 2004 г. Световното първенство през 2002 и 2006 г. И на Олимпийските игри през 2004 г. и на 2006 г. Световното първенство той беше номиниран за най-добър нападател, докато беше най-добрият блокер в Световната лига 2005.

Амарал спечели наградата за най-добър спайкър в шампионата на Южна Америка през 2011 г. Отборът му спечели златен медал и участие в Световната купа през 2011 г.

Олимпийски игри 1 (2004 година в Атина )

Световно първенство 3 ( 2002, 2006 и 2010 г.)

Световна купа 2 ( 2003 и 2007 г.)

Световна лига 7 (2001, 2003-2007, 2010 г.)

Панамерикански игри 1 (2007 г.)

Обща сума 14